Chess boards

– Ако царицата допусне царят да бъде матиран от пешка, кой е виновен? Пешката ли е амбициозна или царят недостоен за царицата?

– Значи тази шахматна дъска не е за тази царица. На нас, цариците, пешките са ни роби. Не взимат царя ни, не го матират. Само слугуват.

И ти ли виждаш небето?

– И ти ли виждаш небето?
– Кое небе? – казва той.

А аз седя, гледам те и си мисля колко си хубав, когато слънцето пада върху миглите ти и прави зеления поглед наситен и още по-доминиращ. И ти ли си мислиш за мен толкова често, колкото аз за теб? И ти ли не можеш да спиш понякога? Зеленият поглед ме поглъща и аз разбирам, че сме тук и сега. Само тук и сега, затворени в красиво-неизбежната цикличност между дразнещо его и безусловно себеотрицание. Красиво ли ти е да консумираш обожанието ми? Казваш, че съм твоето влакче на ужасите. Но, моля те, не влакче. Яхта. Самолет. Боинг. За ужасите съм съгласна. И ти ли намираш за ужасно понякога това, че не можеш да се пресегнеш и да докоснеш ръката ми, защото другите са там? Ела, избягай с мен. И ние бягаме от другите, защото те са лошите, те биха развалили всичко, те не биха разбрали. А ти разбираш ли ме? Винаги? Дори, когато съм лоша с теб? Дори, когато те убивам с думи и поглед, и с всичко, което мога? Кукла ми казваш, но аз кукла не съм. Куклите нямат чувства и са пластмасови. Тя има ли чувства? Тя също ли плаче понякога? И тя ли не може да яде и да спи заради теб? Мълчиш, а зеленият поглед ме изучава. Опитва се да разбере какво искам, за да ми го даде. Хубаво ми е в погледа ти. Топло и хубаво място. Сигурно място. И на теб ли ти е хубаво да знаеш, че принадлежиш? Че няма по-красиво чувство от това да знаеш, че някъде някой е твоето пристанище? Кое е твоето пристанище? Прегърни ме, искам да заспя в теб. И аз те прегръщам, а ръката ти се пресяга и търси моята. Пръстите ти се вкопчват в моите заключени сякаш казват “Тук съм, не те пускам никъде.” И аз съм тук. Искам да бъда тук винаги. Завинаги. Но ставам и оправям роклята си. Устните ми докосват твоите. Целувам отрова. Тъгата настъпва на вълни, задушаваща, давеща, тъмна. И твоята тъга ли е винаги такава, когато ме изпращаш? Красива ли е като моята? Не казваш нищо и не питаш нищо, но знаеш. Знаеш, че няма смисъл. Ръката ти докосва моята. Докосва пръстена. Пръстен, който принадлежи на друг. Но ти не питаш за него. Знаеш, че няма смисъл. Ние сме тук и сега, затворени в красивата цикличност на това, което имаме и това, което не можем да нямаме.

– И ти ли виждаш небето?
Но ти не питаш “Кое небе?”. Ти знаеш.

Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

Албум на Лана виеше по уредбата както вие нещо, което вие.

Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

Любовта трае колкото може, колкото я докараме да може, но преди да се тръшне и да умре и тя вие. Вие като ранена в сърцето пантера, нали така, Вапцаров, вие като пералня в студентско общежитие, вие като Лана.

Любовта понякога трае до първия момент, в който той те накара да се почувстваш маловажна, минорна, несъществена част от ежедневието му – някъде между залозите за финала на световното по ръгби и новия сезон на Suits.

Rewind.

Срещнаха се на паркинга на шопинг центъра наблизо. Тя – с кола, той – с маратонки и усмивка на застрахователен агент, който си е забравил папката с полиците в офиса. Втора среща. На първата той беше прекалено пил и достатъчно самоуверен, за да си даде телефона, а тя прекалено очарована и прекалено отегчена, за да отиде в ергенската му бърлога и да му държи челото, докато той повръща. Ако хората левитираха и се телепортираха, той щеше ли да е по маратонки въпреки всичко? Кой ти гледа маратонките, ще кажете вие. Аз, аз авторката, ги гледам. Героите трябва да са облечени адекватно спрямо сюжетната линия. Защо един headhunter, който си купува дрехите от Reiss и знае какво е Creed, се появява на втора среща с маратонки? Няма логически, сюжетно-сценарен смисъл. То няма и смисъл да излизаш с по-млад мъж от теб, освен ако не е да го заведеш на лунапарк и да му купиш захарно петле, но… то и в това има радост. Все пак един мъж по маратонки, освен хубава усмивка, може да предложи и колекция продупчени билети за градския транспорт. А това както и да го гледаме е по-интересно понякога от разговори за пури.

След като тайно огледа задника й и в момента, в който усети, че тя е уловила погледа му, с прецизността на Храбрия шивач я попита “Ливайс, нали?”, й предложи, вместо да отидат в някое от лъскавите кафета в мола, да я заведе до едно алтернативно място. Тя шофираше, той й даваше указания и се озоваха в нещо, което отдалече й приличаше на складове. Отблизо – също. Той посочи “Ето там е”. Тя погледна и видя именно складове. Скептичната й вежда се повдигна като вълна от недоумение и недоразумение. “Имай ми доверие”, окуражи я той. Мястото се оказва буквално алтернативно. Алтернативно на всичко, което е асоциирала с рус полу-бог, който е прочел поне корицата на The Art of Seduction. Дивани с разпрана тапицерия, прокъсани велурени драперии и бира. Жени с полу-обръснати глави и мъже с татуировки по пръстите се натискат върху диваните и си гасят цигарите във велурените драперии. Това може и да мине за арт, но не и за Art of Seduction, плейбой. А, извинете, плебей, плебей исках да кажа.

Роклята й започна да протестира и не искаше да седне на който и да е от разпраните дивани, но комедийната артистка в нея абсолютно искаше да се слее и с дивана, и с лимонадата, която си поръча, за да изживее падението си тотално. Лимонада пият само в Пазарджик и по панаирите, нали? Докато следваше русия полу-бог, който я беше завел в това клето, забравено от дистрибуторите на Кока-Кола място, тя се сети за един пъб, където кандидат-принцес я беше завел на втора среща и където токчетата й пропадаха между дъските на пода. Има нещо диаболично във вторите срещи. Точно си мислиш, че си оцелял, защото тя се е съгласила да излезе с теб пак, един вид хайде няма нужда от много усилия и си викаш “Fuck it”, а животът ти oтговаря “Hahah, fuck you, idiot”.

Тя превъртя епизода с поръчването на лимонада, разглеждането на обитателите с интерес и влизането в заведението до момента, в който токчето й стъпи през прага. Там, на прага, в момента, в който стъпи, тя трябваше да се изсмее, както би се изсмяла жена, която никога не е пускала тото фиш и никога не е чегъртала картончета на държавната лотария. А после трябваше да му каже “Ти шегуваш ли се с мен, Джони, пешеходецо?” и директно да излезе от сградата. Вместо това, тя реши, че не е лошо качество на характера, всъщност е доста извисено, да можеш да се слееш адекватно с контекста, в който си поставен и не е задължително да се чувстваш така все едно раздаваш милостиня – на хората, които те виждат, на бармана, на който се усмихваш, на съседната двойка, която вдишва парфюма ти и най-вече на русия полу-бог, който беше направил една от сравнително големите грешки в живота си – да се прави на клоунадно-алтернативен тип и да я заведе на място, което ще я шокира, ще я накара да избяга и да промени името му на Не Си Вдигай Телефона. В една паралелна вселена тя вдигна. И пак. И пак. Но в тази?

– Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

– Плюс-минус три години. Понякога среща, среща и половина, Фламинго. Други въпроси?

Идън Фламинго в Програмисти (еп.3, сагата продължава)

Този лаф за психото, хапчетата, прегледа при доктор е толкова изтъркан в тези форуми и се ползва от толкова много хора срещу толкова много други хора, че само интелектуалната ти немощ не може да прозре колко липси имаш. Ще ти кажа. Много. И всякакви.

Разбира се, че няма да му кажа, че се занимавам с глупости като това да отговарям на ниските касти в някакъв виртуален форум, защото ще ме дисквалифицира именно щото се занимавам с глупости. Той си мисли, че си общувам само със свръх раса. Всички имаме малките си тъмни тайни. Ти си моята, плебей.

Благодаря ти за неадекватното дефиле по подиума на този форум. Ако си мислиш, че не забелязах предишния ти отговор, да те успокоя – забелязах го. Бих те питала “Нещо друго има ли?”, но ти предлагам да няма.

Какъв й е проблемът на женицата? Като някаква шаферка върви след теб, ама от тия шаферките, които знаят, че никога няма да са булки и хвърля нервно мнения като намачкани цветчета.

Имало едно време един труженик… Бил много организиран, в мазето си сортирал имането, държал какви ли не вехтошарски неща, включително кутия, върху която имало надпис “Къси въженца, които не стават за нищо”. Не знам защо, но ти ми напомняш за него винаги. Вземи ги вържи всички тия въженца да станат дълго въже…

За Коледа ще ти подаря компас. Даже няма да чакам до Коледа. Ето сега ще го поръчам директно от amazon да ти го доставят още утре. В момента, в който го получиш, искам да го вземеш в ръка, както държиш малкия си член. Взимаш компаса и се ориентираш къде е гумената овца, която мачкаш във времето, в което не седиш тук.

След като успях да изгледам около 20 секунди от втория клип (първия го издържах някъде около 7) спокойно мога да кажа, че в плановете ми за управление на света, освен въвеждането на кастовата система, влиза и въвеждането на речник за всяка отделна каста. Например, долните касти няма да имат в речника си думата “трюфел”, не я заслужават тази дума, нито да я търкат с клавиатурите си, нито да я принизяват чрез произнасяне. Други подобни думи са “коносьор”, “сомелиер”, “Рахманинов” и т.н. В случай, че не сте се досетили, 90% от обитателите в този форум нямат да имат право да произнасят думата “фламинго”.

В този форум винаги се чувствам като участничка в мач между аристокрация и селяни с вили и мотики. Аристокрацията води диалог, селянинът ръга с вилата и мотиката. Единственият начин аристокрация да бие селянин е да свали окачената на стената си пушка и да го гръмне. Няма как да го направя този номер тук. Така че селянинът ще продължи да си ръчка. Аз не мога да го спася, но ще ви оставя в неговата компания. Желая ви весели празници и трактори.

Shoe story

Тотално преосмислих виждането си за някои елементи от личния ми гардероб и си закупих обувки-балеринки. Продължавам да смятам, че равните обувки като творение са измислени от хора, които предпочитат да им е удобно в живота, а когато започнеш да предпочиташ да ти е повече удобно, отколкото дискомфортно, значи Животът вече те е бил на шах. Даже е хлопнал шахматната дъска през пръстите ти.

Никой не е твой

Все още не разбирам защо беше всичко това. Все още се чувствам потресен от факта, че ми написа: „държиш се като путьо“.

Taка започва книгата на Христина Мираз. Христина за вас, за мен – Хриси. Моята приятелка.

Който ме познава добре знае, че не се хваля с жени по принцип. И когато допускам жена до себе си, тя със сигурност е суперхуманоид. Христина Мираз е суперхуманоид. Висша форма интелект и деликатност. Едно от тези създания, които извънземните са пратили, за да подобряват човешкия генотип и да оставят поклонници и кандидат-пажове с усещането, че има неща в живота, които можеш да имаш, но не можеш да имаш всичко.

На 2000-те хиляди събскрайбъра на този блог искам да им кажа, че моля за извинение, но в този пост имам егоистичното намерение да се хваля с моята приятелка, а после да ви пратя да си купите последната й книга!

„Никой не е твой“ не е книга за любов. Това е разказ за отношенията между хората такива, каквито са наистина – красиво безкомпромисни. За хората, които срещаме през живота си – хора, които ни ограбват, но в същото време ни подаряват себе си. Или поне част от себе си. Част, която остава „наша“ през целия ни живот. Книга за онези, които упорито се опитваме да забравим, но никога не ни оставят да го направим. За хората, с които искаме да останем завинаги. Или за малко.

Защо да си купите книгата? Защото е време за смяна, за промяна, за вглеждане в себе си. И заради мисли като:

Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: „Тук принадлежа“.

http://bookshop.bg/bg/knigi/hudojestveni-izdanija/nikoj-ne-e-tvoj-30487

3D_nai-novo

Love or Money?

– Love is this. You’re the girl on the wheel and the guy throwing the knife at the same time. And love. Love is the knife. What would you choose? Love or money?

– I would choose both. I can’t think of a reason why I can’t have both.

Разговор между божества 6

– Една психарка ме преследваше в риъл лайф. И я видях в тиндър.
– Страшно.
– По-сигурно ‘не’ не бях давал.
– А ти защо не си й се дал?
– Защото тя идва един път в нас и се бяхме виждали общо един път… И една вечер, както си спя, примерно в 4 и нещо, 30 пропуснати разговора. Тази под нас с такси. Шок. Не бях излизал вечерта, тоест спя си като обикновен гражданин. Странната част е, че ми беше сайлънт телефона и се събудих спонтанно точно в момента. Инстинкт за антисайко!
– Иска ми се да искам и аз да имам желанието да се вдигна и да звъня на някой 30 пъти в 4 сутринта…

***

– Преди половин час бях в банката по анцуг, говорейки за мода…
– Това е една добра позиция, от която можеш да си позволиш да се изживяваш като моден капацитет.
– Веднъж в София слязох за среща посред бял ден в известна адвокатска кантора от черна ге класа по анцуг. Вътре имам приятели и ми се смеят колко съм брутален и им казах истината. А тя е, че на село мога да съм като селяните.

***

– Имам дрехи на химическо в 3 града в 2 държави.
– Мисля да правя околосветско между спалните ти.
– Ще ми повредиш енергийния баланс в спалните.
– Ще го подобря! Фък шуй!

Изневярата

Един ден се събуждаш и намираш червило под седалката, което не е твое. Или снимка в телефона му. Или някаква улика. Намираш някакво доказателство, че Богът ти – този, когото си сложила на пиедестал, за който си издигнала обелиск, твоят Победонoсец, твоята статуя, пред която се кланяш всеки ден, е бил извън Олимп и не само е бил, но е много вероятно да е шибал някаква курва. Да, наричаш я курва, защото каква друга ще ти ползва личните вещи, без да те пита.

Кога един мъж се пресяга към забранената ябълка? Кога решава един ден да излезе от уютния дом и да влезе в нечии чужди чаршафи? Ще ви кажа. Когато защитните му механизми паднат. Само тогава. Не ги слушайте мъжете. Те ще се опитат да ви шантажират, манипулират, обвиняват, че вие сте виновни и ще бъдат много убедителни. Те са много добри в дистрибутирането на вина. Ще изтъкнат хиляди причини. Може даже да кажат, че е настанала голямата скука или че сте станали част от интериора в къщата. Тук трябва да ги прекъснете любезно, тоест с ботуш на врата, и да им обясните, че една жена става част от интериора само, ако сама се позиционира така. Няма как да си част от интериора, ако имаш своя позиция, свои интереси и свои занимания през деня, а вечер си слагаш дантелата на стегнатите бедра и правиш дупки от токчета в чаршафите.

Мъжът е животно, самец от защитен вид. В природата му е да завоюва нови територии и женски. Ти може да си най-прекрасната, най-невероятната, най-добрата любовница, но когато звярът излезе от клетката, когато мъжът остави защитните му механизми да паднат, той излиза от Олимп и забравя за момент, че е твоят Бог. Забравя, че може да разруши нещо, чиято липса може да му нанесе тотал щета.

Мъжете са интересни създания. Те може да карат Бентли, да обожават Бентли, да си паркират Бентли-то в гаража с много любов, но понякога, ето така понякога, нещо ги влече да се качат и да направят едно кръгче в някоя Алфа. С какво ги влече Алфата? Не е тяхна, няма и да бъде. Той, шофьорът, може да се пресегне към Бентли-то и да го има, когато поиска – в гаража му е. Но за Алфата трябват усилия и трябва време. Понякога много усилия и много време. Жена, която е вълнуваща, но е незавладяна, е като Луната. Всяка нова жена е като Луната. А те се чувстват Армстронг. Кой космонавт не би имал интерес към Луната? Нали искат да кацнат, да си забият флага.

Аз, ако съм мъж, и реша да залитна някъде странично, първото, което ще ме интересува е дали любовницата е достатъчно интелигентна и дали има достатъчно навалица от мъже около нея, за да не представлява заплаха за семейството. Не искаш да намериш един ден в джоба на сакото си тайно послание до жена ти “Ти му переш дрехите, а аз не се сещам кога го видях с дрехи последно”. Жената за развлечение е именно това – ако започне да създава проблеми и да става неудобна, ти си бил глупакът, който не й е припомнил позицията и лимитите навреме.

На моя мъж мисля да му държа тържествена реч някой ден и да му обясня, че трябва да й подарява само червила Диор и YSL като моите и да гледа никога да не му струва повече отколкото аз, защото не обичам чувството, че някой ощетява семейната ни единица.

Понякога, дори когато семейството просперира и всички са доволни, се появява тази странична жена. Курвата. Понякога нещата се случват непланирано. Мислиш си, че си живееш доволно и си щастлив с живота си и ситуацията вкъщи, обаче срещаш жена, която ти разбива защитните механизми централно, влиза ти в мозъка, а после ти мести епицентъра на всички желания. Трябва да си железен, за да устоиш. А както ни е известно, вие мъжете не сте от най-устойчивите. И когато започнете да лягате и да ставате с мисълта за друга жена, да нямате търпение да я видите или да й чуете гласа, тогава вече всъщност разбирате, че отново животът ви е осмислен, защото да, може и да е уютно вкъщи, но на гладиаторите им трябва арена. Само е много важно да не забравяте, че докато си развявате копието по разни арени, има една Жена вкъщи, която скърби за Гладиатора си, когото e сложила на пиедестал, за който e издигнала обелиск, той е нейният Победонесец, нейната статуя, пред която се кланя всеки ден. Гледайте да пазите достойнството на тази жена, защото тя седи на трибуната, гледа представлението ви и животът ви ще зависи от нея. Палец нагоре или палец надолу. Да, животът ви зависи от нея. Животът ви не е на върха на копието ви, както си въобразявате. А, ако не ми вярвате… Ха, каква житейска наивност и какво безразсъдство…

Love me tinder

Излегната на дивана в апартамента си, който някоя селянка би нарекъл шикозен, но който всеки средностатистически сноб би определил като Заха Хадид среща Дали, тя държeше телефон в ръка и скролираше. Скролираше всъщност не е точното определение. Не скролираше, а дисквалифицираше. Тя – суперхуманоидът беше влязла в тиндър. Нямаше спомен вече кой й каза за тиндър, нито кое точно я мотивира да си направи профил. “Всеки е в тиндър”, казват всички. И ти, за да не изпуснеш партито, тоест така си оправдаш невменяемостта да изплющиш снимки в glorified sex site, влизаш и пишеш. Пишеш си интрото. Трябва да е 500 знака макс. Лесно!

Due to recent dating experiences, I am considering producing a movie. Working titles: The ex, the witch and her expensive wardrobe; House of credit cards; Catch my nonsense if you can; The silence of the Tramp; Breakfast and beer, lots of beer at Tiffany’s. 

Става. Какво друго интро иначе? Избра снимки. Лице. Ботуши за езда и камшик. Тя в Ибиса. Тя в офиса. Тя с плитка. Тя с бившия, но той отрязан; вижда се само ръката, която е прегърнала рамото й. Не знаете ли, че мъжете мразят да гледат отрязани снимки? Мислят си, че те ще са тези отрязаните някой ден. Умишлено оставя отрязаната. Всеки мъж трябва да знае, че е заменим. Че може да бъде отрязан.

Съобщение във вайбър. Хриси.
– Какво правиш?
– Разглеждам каталог.
– На какво?
– На модели. Пазарувам си. Ще се обзавеждам…

***
Пристига на срещата една минута по-рано. Провал! Eдна жена никога не трябва да пристига първа на първата среща, затова сяда в заведението отсреща. На съседната маса симпатично момиче с отегчено лице и пола в отегчително кафяв цвят седи и слуша монолога на някакъв Хари Потър. 100% първа среща. Дали и те са се запознали в тиндър? Оглежда се за нейната среща. Няма го.

Хриси:
– Тоя тъпак ми опъва нервите и ще има порой… Виж какво ми е писал.

Ще ви видя ли пак, госпожице? Хайде, че ти нося нещо дребничко.

– Защо не се видиш с него? Нямаш ли нужда от сувенир за секцията, хехе?

– Пълен дебил. А аз съм обсебена от Денис.

– А не би трябвало. При такива изпълнения трябва да си тръгнеш, той не е достоен. Принцесата и аматьорът не е яка приказка. Между другото, срещата ми пише, че вратите на влака не се отварят и той е вътре. Моля? Влак?

– Ох, искам да ме чуеш как се смея.

– Тръгвам. Няма да го чакам. Не стига, че идва с влак, но и закъснява!

Марк:
At London Bridge but the train doors won’t open.
Nightmare.
Really annoyed about this.
Going to try and get off the train at the next stop and head back if I can.
Are you still there?
Apparently it’s stopping at Grove Park so can get off and try to head back if you are?
Or I will need to get a taxi home.

– No, don’t bother. Enjoy your trip.

Thanks. Hope you understand this is not my fault!
Anyway maybe it’s a sign that we’re not compatible.

                                       Господи, този вярва в знаци на съдбата.

– I’m too intelligent to believe in “signs”.

Now you will say you don’t believe in God either. Ok goodbye! And good luck!

                                     Господи, и в Господ вярва! 

– I believe in myself. You may call me Goddess.

Oh, you think you are very special! Guess what!

– Not really, just a different caliber kind of woman. Reading your last sentence, clearly your missiles are out of range. Go play soldiers with your plastic gun elsewhere.

Хриси:

– Какво е писал след това?

– Направи ми се на нинджа. Блокиран. Блокирането боли. Самият факт, че някой ти взима правото на глас, правото да му говориш… Момент, че мултитасквам.

Пише смс.
– Hey Ryan, I am done here. If you can meet earlier, great. If not, let’s keep it 8pm.

(to be continued)

Game of thrones

Игра на тронове не е сериал. Игра на тронове е това, на което ти си игра с Другия, докато Тя не го избра него. А ти седеше и се чудеше защо. Мислеше си “Аз съм ебати пичът, а тя курвата да избере оня”. Избра го, да, защото в играта на тронове няма как да оставяш трупове на жени след теб и това да ти се размине. В играта на тронове титлата ти е дадена от Царицата, до която ти си имал щастието да застанеш, защото си бил Избрания. Тя – Царицата – ти дава трона. Тя и те детронира. Когато някоя жена те сложи на трон, дръж се като шибан крал, моля.

Но, разбира се, ти можеш да си останеш средностатистическа пешка на черно-белите полета на собственото си псевдо рицарство. То шахът не е за всеки. Но за повечето пешки е мат в няколко хода. Пешката си има и своя си вербалистика. “Матирах се снощи” – казва тя. Матирах се… Колко извисено долносъсловно. Но пък кой е казал, че всички трябва да са аристократи.

Аристократ е състояние на духа. Аристократ е и съответната проекция в поведението. Има разлика между начина, по който един мъж говори, усмихва се, отпива от питието си, пали си пурата и начина, по който друг притежател на пенис гръмогласничи, хили се, налива се с алкохол, смуче цигарата… Били сме им завиждали за пенисите. Няма как да завиждаме на рум сървиса, ако ме разбирате. И с това не целя да засегна никого. Просто има мъже, за които си заслужава да се сражаваш с целия свят, а после да го постелеш в краката им. А има и пешки с вратовръзки. На пешките стойността на вратовръзките им е по-голяма и от дистанцията до полата на мама. Което, разбира се, е криза за тях. На пешките стойността на вратовръзките им е по-голяма и от най-големите им обещания. Което, разбира се, е криза за нас. Криза – провокирана, аранжирана, асимилирана. Това е животът на пешката. Корабокрушенство без остров. Без една корабна дъска, на която пешката да полегне, да се хване за нея, а после да завлече до дъното. Защото пешката винаги те влачи към дъното. Не всички са родени да бъдат аристократи. Не всички са родени да бъдат крале. Но вие избирате до кого да застанете.

Кого избрахте?

Номинации top 50 tweets 2014

: На седмото не ме ебе съм.

 

: Нямам нищо против съседите си, просто не харесвам адреса, на който живеят.

 

Любовта мести планини, но някой трябва да плати за багера.

 

: Предприеми приключение – пусни полата на майка си.

 

Жените са като урагани – влизат в живота ти влажни и диви и си тръгват с домакинските уреди, КОИТО СМЕ КУПУВАЛИ ЗАЕДНО, ДАРИНО, КУРВО МРЪСНА!!!

 

Аз съм ранима жена. Kогато плача, не виждам кого удрям с лопатата.

 

Жените закъсняват за среща с мен, щото точно 20 минути преди уговорения час се насират от кеф.

 

Форма на психически тормоз с осем букви: обичам те.

 

 Зад всеки велик мъж стои една жена, която си мисли, че зад всеки велик мъж стои една жена.

 

 Волен в секс по телефона:
– А сега бавно си свалям имунитета…

 

: Не знам защо моят терапевт постоянно ми вика “Господине, не съм ви аз терапевт, само бачкам на касата в Кауфланд.”

 

@inedkov: Никога не спори с жена, почвай директно да си събираш багажа.

 

Флиртът е капризът на изморените от себе си хора.

 

Любов – това е, когато и трезвен, и пиян звъниш на една и съща жена.

 

@DenizSmooch: Човек, ти учи в електрото, ще станеш ли да изгасиш лампата?

 

Съседката не ме дразни толкова, че пъшка, когато е у нас.

 

Break my heart. With your penis.

 

: Като ми стане скучно ви слизам на нивото.

 

 

: Другари, в клоновете на КТБ са пуснали банани!!

 

Малка обява: Търся домашна помощница и детегледачка за 30-ина годишно момченце.

 

: Предпочитам крепостни селяни пред обикновени – поне не щъкат навсякъде.

 

@JBlacksapphire: Звъннаха ми от кол центъра на мтел. Пуснах им музика.

 

: Порязах се на хавлиен пеньоар. Трябва да ида да ме ваксинират за тетканост.

 

Махмурлук левал пих вода от ютията.

 

Тая вечер се запознах с една много елегантна, тя си тръгна, аз се прибрах и сега мастурбирам с вдигнато кутре.

 

 Остъкленият балкон като символ на благосъстояние.

 

: Имаш лице за радио водещ.

 

19:42 ч.: Кажи ми честно, аз ли съм ти по-важна или мачът?
23:33 ч.: Ти, разбира се!

 

Върхове не се покоряват с обувки от Графа.

 

Айде да ти звънна след малко, че сега не мога да псувам!

 

Предложение от приятел: “Заповядай на гости. Ще гледаме порно на моето 60-инчово огледало.”

 

Прошка от жена трябва да се иска веднага … докато не е разбрала, колко и́ е хубаво без теб.

 

: Не, че се хваля, но успях да приключа тежка 14-дневна диета за 5 часа и 33 минути!

 

Аз и егото ми седнахме на по питие и обсъдихме как няма да ти звъннем. И така всяка вечер от 2 месеца насам.

 

Най-романтичната ми вечер евър – гледане на видеокасетката от сватбата с бившата му съпруга.

 

: Всеки път като видя гоблен си казвам ебати ниската резолюция.

 

Момчето, което не знаеше посоките на света, стоеше и тъжно гледаше как птиците отлитат наляво…

 

: Обяснявам несполуките в животя си с това, че имам общо нула беемвета, като броим и това на баща ми.

 

На 29 години си, майка ти ти плаща сметките. Колко точно ти е свободен духът.

 

Мъж в сексшопа:
– Покажете ми тази кукла…
– Заповядайте.
– А дата на производство?
– Януари 2005.
– Козирог? Не става…

 

: Моята чалга суперсила е ризата да ми стои интелигентно.

 

@benkovski: За мен всяка жена, която пристига с карета е принцеса. Желателно е каретата да са свински и повечко.

 

: Ако обичаш някого го пусни на свобода. Ако се върне му кажи, че имаш ново гадже.

 

Ходя си по улиците, зяпам си и си мисля, I’d do you, I’d do you, I’d definitely do you… Влизам в асансьора и кого да видя? I’d do you NOW!

 

: Нямам търпение да стана пенсионер, за да ставам рано и да опипвам хляба в магазина.

 

: Kога минаха баловете, кога има нова продавачка в кварталния плодзеленчук.

 

: Симулираш на границата на наказателното ми поле.

 

Толкова съм добър на пасианса, че трябва веднага да ме вземат в държавната администрация.

 

Идвам на басейн, за да не стоя да мастурбирам вкъщи. Чичковците сигурно и те така.

 

: Казах му “Не”. Пет минути се гордях, шест часа плаках, трети ден съм в запой.

 

Противоположностите се събличат.

 

Правя си фалшиви планове, за да прецакам съдбата, а тя ме прецаква, като не ги прецаква.

 

: Веднъж един стършел влезе през прозореца на колата, отбих внимателно в едно дърво.

 

Дай му на човек бадеми и той ще ти поиска уиски.

 

“Любовта не се търси, тя сама те намира.” Гинка, 48 годишна с 9 котки

 

Ако искаш да спечелиш спор с жена – разреви се пръв.

 

: Не, шибаните дрехи ти ги свалям аз. Не си ги сваляш сама.

 

: Гониха ме 2 от най-добрите приятели на човека, едва им избягах.

 

Снимка в цял ръст? Ама за какво кандидатствам? В анфас или в гръб? Щото полегнала без гащи съм най-фотогенична.

 

: Една жена може да очаква цял ден обаждане, само за да не вдигне. 

 

Искам туитърът ти да роди деца на моя туитър.

 

: Kогато се случи егоистичното в мен да умре, мисля няколко спирки върху стайнбековото “Tи можеш” в края “На изток от рая” и след тва виждам салона на Ламборджини и осъзнавам къв съм тъпак.

 

Вика изпразни си портфейла върху лицето ми.

 

Депресия левъл: пускаш си порно и започваш да плачеш, защото сексът е без чувства и всичко е лъжа.

 

@Bambiliana“Almost without exception, the females manage to mate with the winners.” It’s a Law of Nature, but losers call such females “opportunists”.

 

: Дай ми втори шанс да се издъня за трети път.

 

Човек трудно може да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки.

 

Държа на теб като старо тиксо плакат.

 

: Освобождавайте идиотите и клоуните от своя живот. Циркът трябва да гастролира.

 

: Ти не си бохем, ти си безработен.

 

@DenizSmooch: Ким Чен Ун към жена си “Ако ти е студено да запаля два три войника?”

 

: Mерната единица за тъпотата на една компания винаги е гаджето на най-тъпия.

 

 

Съвети за безработни

Търсите си работа? Няма проблем. Eden Flamingo Superhuman Resources ще ви даде 7 съвета как да впечатлите работодателите по време на интервюто:

1) Първо впечатление се гради за по-малко от 3 секунди

Слагате си вратовръзката, онази с Рудолф и снежния човек в 69 кама сутра пози, нали трябва да е ясно, че имате чувство за хумор, което значи, че сте топ гейм за работа в екип, скачатe в официалните хавлиени чорапи, загащвате се високо, зализвате косата и с крачка тип членът_ми_е_огромен_мадафакърс влизате в стаята при интервюиращите, но все едно влиза шефът, така влизате, нищо, че кандидатствате за позиция “асистент-мениджър надуване на балони за коледното парти и други събития”. Реално още с влизането искате да им кажете “Fuck your balloons! Just give me the money”, но са ви учили, че в този живот със симулиране на труд и обноски се постигат повече неща, отколкото само с обноски.

2) Езикът на тялото е като френския и немския – не го владеете

Намигвате на интервюиращия или, ако е панел интервюиращи – на този, на който му правят свирка под бюрото, защото очевидно е най-важен. Не се ръкувате много ясно, защото не искате да изглеждате needy. Сядате на стола и кръстосвате крака тип Делян Пеевски. Да, той не може да си кръстосва краката, това е моят начин да ви кажа, че трябва да заемете любезна костюмирана поза с едната ръка опряна на коляното в подканваща позиция ала “брато, аре задавай си въпросите, че нямам време и дайте да подписваме договора”.

3) Гледате интервюиращите в очите, не в лекетата по вратовръзките

Зрителният контакт е особено важен, докато лъжете колко ефективно сте менажирали надуването на пет вида цветни балони, a знаете, че едвам се справяте с два, от които спуканите директно ви хвърлят в мениджърска паника. Отговаряте на въпросите с добра артикулация, като се стремите да подчертаете диалекта на среден обитател на Студентски град (продавач на царевица в свободното време), защото не искате да изглеждате свръх квалифицирани.

4) “Kъде се виждате след 5 години?”

И сега, и след 5 години се виждате с лице, заровено между гърдите на асистентката, но казвате, че най-вече искате шестцифрена заплата, служебна шкода лимузина и самостоятелен офис с гледка бетон/пране.

5) “Защо искате да работите точно за нашата компанията, а не за  конкурентите?”

Показвате познания за компанията и корпоративната й култура и ценности, като коментирате фейсбук албумите на всеки от интервюиращите. Знаете, че те със сигурност са ви гугъл сърчвали и са видяли вашите. Вие, като всеки един сериозен кандидат за работа, сте направили всичките си албуми visible to the general public, с което демонстрирате, че няма какво да криете, и под ‘няма какво’ се разбира и полу-ерекцията на плажните снимки.

6) “Имате ли някакви въпроси към нас?”

В предишния си литературен живот сте били Остап Бендер и сте се научили да хитреете, затова не питате колко предупреждения може да получите, преди да ви уволнят официално. На този етап се съсредоточавате на двата най-подходящи въпроса: “Як мокет, колко е квадратният метър?” и “Бихте ли ми показали на излизане стаята за почивка и джагите?”.

7) Никоя entry стратегия не е добра, ако нямате exit стратегия

На излизане вкарвате суаг и няколко Снуп Дог движения, което помага на гравитацията и пениса ви директно да завият към бюрото на рецепционистката, на която казвате “Аз съм новият асистент-мениджър. Добри балони, бейби” и като един истински играч си тръгвате още преди тя да е успяла да отговори каквото и да е. В следващия един час телефонът ви ще звънне. 100%. Ще е HR мениджърката, която е забелязала, че оглеждате краката й. Вие, разбира се, ще се зарадвате да я чуете – все пак зад всеки успял асистент-мениджър седи по една навременно вдигната HR пола. И, о, да, само да се издигнете, тогава ще им кажете в лицето на всички: “Fuck your balloons. I’ve got the money”.

CNBS: ‘Bitcoin Uprising’

Гледах много добро докюментари за биткойн. Препоръчвам го на всеки, който следи развитието по темата. На който не му се гледа, ще ви направя преразказ по картинка.

Интрото директно ни хвърля в някаква полутъмна биткойн борса, където брадати, космати и с вид на некъпани си играят на биткойн трейдинг. Следва приятно (като за средно малоумен човек) обяснение какво е биткойн и как се случват технически нещата. Не се притеснявайте, ако не ви се изяснява схемата, вие сте в тези 99% от жителите на планетата, които се чешат по дънките и викат “А?”.

После се появява Програмистът-ентусиаст, биткойн-миньор, който дава мнение. Jonathan Rumion се казва. Да програмираш от 12-годишен си има и своите позитивни страни – седиш пред компютъра и не контаминираш кислорода на нормалните хора навън, освен ако от CNBC не са се объркали да те интервюират. Ако се заслушате внимателно, ще чуете даже и какво казва: “A lot of people see bitcoin like a currency, some people see it as a commodity. I just see it as a payment network”. Именно. Payment network. Payment network обаче в играта камък-ножица-хартия няма как да бие нито кеша, нито банкирането в дългосрочен план.

Аз принципно, като нямам формирано мнение по някаква тема, а искам да имам, започвам да чета много и да слушам какво казват правилните хора. Правилните хора обикновено са милиардери, които са си направили парите от темата, по която говорят.

В това докюментари имаме от една страна Barry Silbert, CEO of SecondMarket (who the fuck is Barry), който очевидно е сложил някакви сериозни пари в биткойн и е як фен, а от друга имаме Warren Buffett, the Übermensch, и CEO-то на JPMorgan – Jamie Dimon. Мнението на Уберменша е следното: “It’s an effective way of transmitting money. You can do it anonymously and all that. But the idea that it has some huge intrinsic value is just a joke.” Jamie Dimon е малко по-обяснителен от Бъфет и вдига един голям сред пръст с обяснението, че биткойн няма да оцелее money launding регулаторите.

Толкова за бъдещето на биткойн. Междувременно се надявам някой от вас да е направил някакви бързи 100 хиляди, че часовниците ви са скъпи, колкото и времето.

Останалото може да видите тук:

http://video.cnbc.com/gallery/?video=3000267430

I don’t get it

I don’t get it защо един мъж в скъп костюм е много вероятно да е същият мъж гол, но не е същият мъж в кафяв пуловер на сини снежинки.

I don’t get it защо простолюдието не се радва да ходи на балет. Това е все едно някой да ви танцува на маса, но не е маса и парите ги хвърляте не по време, а преди представлението.

I don’t get it защо великанските театрални режисьори трябва да събличат артистите чисто голи на сцената, за да си гарантират, че салоните ще са пълни, а половината от тях – с преждевременно еякулиращи зрители. И дядката седи в антракта и обяснява на другите сбръчкани аристократи “Oh, dear, I’m incredibly offended by the nudity”, но, дядка, ти си дошъл специално заради нюдити-то, хайде, няма нужда от пози, ти такава двайсет и няколко годишна актриса си виждал гола преди 40 години. Please, let’s stick to reality.

I don’t get it защо Холивуд продължава да бълва шит. Вече не остана филм, на който да не съм спала в киното. Искам като отида да гледам Капитан Америка да знам какво се е случило и защо Крис Еванс не е опрял до някоя стена Скарлет Йохансон. Или я е опрял, а аз съм спяла? Някой да ми преразкаже, моля. I didn’t get it.

House of Cards, Season 2 – Top 10 quotes

“You see, Freddy believes that if a fridge falls off a minivan, you better swerve out of its way. I believe it’s the fridge’s job to swerve out of mine.”

“Generosity is its own form of power.”

“For those of us climbing to the top of the food chain, there can be no mercy. There is but one rule: hunt or be hunted.”

“If we didn’t do the things we shouldn’t do, we’d never feel good about doing the things we should.”

“Proximity to power deludes some into thinking they wield it.”

“We had our own brand of diplomacy. Shake with your right hand, but hold a rock in your left.”

“From the lion’s den to a pack of wolves… When you are fresh meat, kill and throw them something fresher.”

“You know what I like about money? I can stack it on a table, like this one. I can measure it with a yardstick. I can see it, smell it, buy things with it – houses, cars, clothes. Things that are real. You’re going to have to show up with more than beads.”

“The only thing more satisfying than convincing someone to do what I want is failing to persuade them on purpose. It’s like a do not enter sign. It’s just begs you to walk in the door.”

“If you don’t like how a table is set, turn off the table.”