Tram tickets

Винаги ме е било страх от дългите романи, дебелите книги и поредиците от томове. Затова не пиша такива. Засега. Ами ако инвестирам цялото това време и този роман, тази книга, този том не ми даде нищо? Ако ме ограби? Ако ми ограби времето, кой ще ми го върне? 

Като хората, които започват да разказват история до най-дребния детайл – от това с какво е била облечена контрольорката в трамвая през плахия пътник до прозореца вдясно, момиченцето с плитките, студентът с калъф за инструмент (най-вероятно цигулка). А накрая се окаже, че историята е за самотата на един трамваен билет, подухван от вятъра. Без финал. Ограбена. Върнете ми времето.

Дебелите книги не са страшни, хубави са, само когато градят света ти преди, по време и след самия финал. Като хората, които искаш до себе си. Не като трамвайните билети, подухвани от вятъра.

2 thoughts on “Tram tickets

  1. Винаги си била символистка… Но и винаги на едно не особено дълбоко ниво, ако трябва да сме честни.
    Защото преди много, много години един случаен трамваен билет, подбутнат от един пронизващ вятър акостира в краката ми. Оказа непродупчен, и ме тласна към едно пътуване и един човек, когото няма да забравя. Никога.

    • Ако има нещо недълбоко, повърхностно тук, това са случайните коментари на случайните минувачи в този блог. Все гледат да захапят в търсене на диалог, внимание, време. Е, получи го. И сега какво?

Leave a Reply

Your email address will not be published.