Мъжете са пътешествия. Или дестинации. Едното или другото – никога двете.

Обожественият мъж е дестинация. Ти… ти си просто пътешествие. Обвито в  шикозно-обнадеждаваща семантика, а всъщност рутинният транспорт до мястото на събитието. Прекият път през поляната на временното самопогубване, но никога булевардът на славата. Ескалаторът до гейта и изхода към самолета, но никога самият полет.

Толкова много пътешествия, а толкова малко дестинации.