Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

Албум на Лана виеше по уредбата както вие нещо, което вие.

Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

Любовта трае колкото може, колкото я докараме да може, но преди да се тръшне и да умре и тя вие. Вие като ранена в сърцето пантера, нали така, Вапцаров, вие като пералня в студентско общежитие, вие като Лана.

Любовта понякога трае до първия момент, в който той те накара да се почувстваш маловажна, минорна, несъществена част от ежедневието му – някъде между залозите за финала на световното по ръгби и новия сезон на Suits.

Rewind.

Срещнаха се на паркинга на шопинг центъра наблизо. Тя – с кола, той – с маратонки и усмивка на застрахователен агент, който си е забравил папката с полиците в офиса. Втора среща. На първата той беше прекалено пил и достатъчно самоуверен, за да си даде телефона, а тя прекалено очарована и прекалено отегчена, за да отиде в ергенската му бърлога и да му държи челото, докато той повръща. Ако хората левитираха и се телепортираха, той щеше ли да е по маратонки въпреки всичко? Кой ти гледа маратонките, ще кажете вие. Аз, аз авторката, ги гледам. Героите трябва да са облечени адекватно спрямо сюжетната линия. Защо един headhunter, който си купува дрехите от Reiss и знае какво е Creed, се появява на втора среща с маратонки? Няма логически, сюжетно-сценарен смисъл. То няма и смисъл да излизаш с по-млад мъж от теб, освен ако не е да го заведеш на лунапарк и да му купиш захарно петле, но… то и в това има радост. Все пак един мъж по маратонки, освен хубава усмивка, може да предложи и колекция продупчени билети за градския транспорт. А това както и да го гледаме е по-интересно понякога от разговори за пури.

След като тайно огледа задника й и в момента, в който усети, че тя е уловила погледа му, с прецизността на Храбрия шивач я попита “Ливайс, нали?”, й предложи, вместо да отидат в някое от лъскавите кафета в мола, да я заведе до едно алтернативно място. Тя шофираше, той й даваше указания и се озоваха в нещо, което отдалече й приличаше на складове. Отблизо – също. Той посочи “Ето там е”. Тя погледна и видя именно складове. Скептичната й вежда се повдигна като вълна от недоумение и недоразумение. “Имай ми доверие”, окуражи я той. Мястото се оказва буквално алтернативно. Алтернативно на всичко, което е асоциирала с рус полу-бог, който е прочел поне корицата на The Art of Seduction. Дивани с разпрана тапицерия, прокъсани велурени драперии и бира. Жени с полу-обръснати глави и мъже с татуировки по пръстите се натискат върху диваните и си гасят цигарите във велурените драперии. Това може и да мине за арт, но не и за Art of Seduction, плейбой. А, извинете, плебей, плебей исках да кажа.

Роклята й започна да протестира и не искаше да седне на който и да е от разпраните дивани, но комедийната артистка в нея абсолютно искаше да се слее и с дивана, и с лимонадата, която си поръча, за да изживее падението си тотално. Лимонада пият само в Пазарджик и по панаирите, нали? Докато следваше русия полу-бог, който я беше завел в това клето, забравено от дистрибуторите на Кока-Кола място, тя се сети за един пъб, където кандидат-принцес я беше завел на втора среща и където токчетата й пропадаха между дъските на пода. Има нещо диаболично във вторите срещи. Точно си мислиш, че си оцелял, защото тя се е съгласила да излезе с теб пак, един вид хайде няма нужда от много усилия и си викаш “Fuck it”, а животът ти oтговаря “Hahah, fuck you, idiot”.

Тя превъртя епизода с поръчването на лимонада, разглеждането на обитателите с интерес и влизането в заведението до момента, в който токчето й стъпи през прага. Там, на прага, в момента, в който стъпи, тя трябваше да се изсмее, както би се изсмяла жена, която никога не е пускала тото фиш и никога не е чегъртала картончета на държавната лотария. А после трябваше да му каже “Ти шегуваш ли се с мен, Джони, пешеходецо?” и директно да излезе от сградата. Вместо това, тя реши, че не е лошо качество на характера, всъщност е доста извисено, да можеш да се слееш адекватно с контекста, в който си поставен и не е задължително да се чувстваш така все едно раздаваш милостиня – на хората, които те виждат, на бармана, на който се усмихваш, на съседната двойка, която вдишва парфюма ти и най-вече на русия полу-бог, който беше направил една от сравнително големите грешки в живота си – да се прави на клоунадно-алтернативен тип и да я заведе на място, което ще я шокира, ще я накара да избяга и да промени името му на Не Си Вдигай Телефона. В една паралелна вселена тя вдигна. И пак. И пак. Но в тази?

– Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

– Плюс-минус три години. Понякога среща, среща и половина, Фламинго. Други въпроси?

3 thoughts on “Хей, Бегбеде, колко траеше любовта?

  1. Не всички мъже са свине, Идън. Обаче, за разлика от някои насекоми, като при богомолките, си приличаме по едно – не приемаме да ни превъзхожда жена…Доколкото виждам, ти превъзхождаш 90% от мъжете, поне по два критерия. Другите 10% по повече… А когато “пешките” осъзнаят факта, че не могат да наваксат 40-те години бясно личностно и физическо усъвършенстване на Идън – бягат, тръгват си, или се измъкват. Смиреност и мяра в амбициите!

  2. Мирише на менте.
    Въпреки това издух потурите, гей или чист педераст, ставам.
    Мирише на мъжка путка.
    Фламинго, по-скоро опушено.
    Изчетох всичко: вкиснало, аз съм еати чикиджията.
    Такава шафрантия не бях помирисвал.
    Пача с вкус на хайвер от чесън.
    Впечатлен съм, разорен съм.
    Няма апатия, миш-маша е по-добър и от кварталната шкембеджийница.
    Евала за розовото, евала за мъжкия напън.
    Видяло се е, избива ме на педерастия.
    Такова активно розово, как да не станеш пасивен.
    Розов камшик. Пача-гурме.

  3. Добър ден,

    Ям череши, гледам мач. Един се провиква и вика “Тази прилича на розовата”, ква розова бе? Забравихте, викам им “Тааа жива ли е?” така де, те хората… мълчание… ква розова бе дюд?

    Отварям Гугъла, да питам, пак стария блог, пак стария туитър. Толкоз. Не си мръднала на йота. Вземи се раздвижи малко.

    Ае, със здраве и да се се омъжиш.

Leave a Reply

Your email address will not be published.