Никой не е твой

Все още не разбирам защо беше всичко това. Все още се чувствам потресен от факта, че ми написа: „държиш се като путьо“.

Taка започва книгата на Христина Мираз. Христина за вас, за мен – Хриси. Моята приятелка.

Който ме познава добре знае, че не се хваля с жени по принцип. И когато допускам жена до себе си, тя със сигурност е суперхуманоид. Христина Мираз е суперхуманоид. Висша форма интелект и деликатност. Едно от тези създания, които извънземните са пратили, за да подобряват човешкия генотип и да оставят поклонници и кандидат-пажове с усещането, че има неща в живота, които можеш да имаш, но не можеш да имаш всичко.

На 2000-те хиляди събскрайбъра на този блог искам да им кажа, че моля за извинение, но в този пост имам егоистичното намерение да се хваля с моята приятелка, а после да ви пратя да си купите последната й книга!

„Никой не е твой“ не е книга за любов. Това е разказ за отношенията между хората такива, каквито са наистина – красиво безкомпромисни. За хората, които срещаме през живота си – хора, които ни ограбват, но в същото време ни подаряват себе си. Или поне част от себе си. Част, която остава „наша“ през целия ни живот. Книга за онези, които упорито се опитваме да забравим, но никога не ни оставят да го направим. За хората, с които искаме да останем завинаги. Или за малко.

Защо да си купите книгата? Защото е време за смяна, за промяна, за вглеждане в себе си. И заради мисли като:

Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: „Тук принадлежа“.

http://bookshop.bg/bg/knigi/hudojestveni-izdanija/nikoj-ne-e-tvoj-30487

3D_nai-novo

Love or Money?

– Love is this. You’re the girl on the wheel and the guy throwing the knife at the same time. And love. Love is the knife. What would you choose? Love or money?

– I would choose both. I can’t think of a reason why I can’t have both.

Разговор между божества 6

– Една психарка ме преследваше в риъл лайф. И я видях в тиндър.
– Страшно.
– По-сигурно ‘не’ не бях давал.
– А ти защо не си й се дал?
– Защото тя идва един път в нас и се бяхме виждали общо един път… И една вечер, както си спя, примерно в 4 и нещо, 30 пропуснати разговора. Тази под нас с такси. Шок. Не бях излизал вечерта, тоест спя си като обикновен гражданин. Странната част е, че ми беше сайлънт телефона и се събудих спонтанно точно в момента. Инстинкт за антисайко!
– Иска ми се да искам и аз да имам желанието да се вдигна и да звъня на някой 30 пъти в 4 сутринта…

***

– Преди половин час бях в банката по анцуг, говорейки за мода…
– Това е една добра позиция, от която можеш да си позволиш да се изживяваш като моден капацитет.
– Веднъж в София слязох за среща посред бял ден в известна адвокатска кантора от черна ге класа по анцуг. Вътре имам приятели и ми се смеят колко съм брутален и им казах истината. А тя е, че на село мога да съм като селяните.

***

– Имам дрехи на химическо в 3 града в 2 държави.
– Мисля да правя околосветско между спалните ти.
– Ще ми повредиш енергийния баланс в спалните.
– Ще го подобря! Фък шуй!