Изневярата

Един ден се събуждаш и намираш червило под седалката, което не е твое. Или снимка в телефона му. Или някаква улика. Намираш някакво доказателство, че Богът ти – този, когото си сложила на пиедестал, за който си издигнала обелиск, твоят Победонoсец, твоята статуя, пред която се кланяш всеки ден, е бил извън Олимп и не само е бил, но е много вероятно да е шибал някаква курва. Да, наричаш я курва, защото каква друга ще ти ползва личните вещи, без да те пита.

Кога един мъж се пресяга към забранената ябълка? Кога решава един ден да излезе от уютния дом и да влезе в нечии чужди чаршафи? Ще ви кажа. Когато защитните му механизми паднат. Само тогава. Не ги слушайте мъжете. Те ще се опитат да ви шантажират, манипулират, обвиняват, че вие сте виновни и ще бъдат много убедителни. Те са много добри в дистрибутирането на вина. Ще изтъкнат хиляди причини. Може даже да кажат, че е настанала голямата скука или че сте станали част от интериора в къщата. Тук трябва да ги прекъснете любезно, тоест с ботуш на врата, и да им обясните, че една жена става част от интериора само, ако сама се позиционира така. Няма как да си част от интериора, ако имаш своя позиция, свои интереси и свои занимания през деня, а вечер си слагаш дантелата на стегнатите бедра и правиш дупки от токчета в чаршафите.

Мъжът е животно, самец от защитен вид. В природата му е да завоюва нови територии и женски. Ти може да си най-прекрасната, най-невероятната, най-добрата любовница, но когато звярът излезе от клетката, когато мъжът остави защитните му механизми да паднат, той излиза от Олимп и забравя за момент, че е твоят Бог. Забравя, че може да разруши нещо, чиято липса може да му нанесе тотал щета.

Мъжете са интересни създания. Те може да карат Бентли, да обожават Бентли, да си паркират Бентли-то в гаража с много любов, но понякога, ето така понякога, нещо ги влече да се качат и да направят едно кръгче в някоя Алфа. С какво ги влече Алфата? Не е тяхна, няма и да бъде. Той, шофьорът, може да се пресегне към Бентли-то и да го има, когато поиска – в гаража му е. Но за Алфата трябват усилия и трябва време. Понякога много усилия и много време. Жена, която е вълнуваща, но е незавладяна, е като Луната. Всяка нова жена е като Луната. А те се чувстват Армстронг. Кой космонавт не би имал интерес към Луната? Нали искат да кацнат, да си забият флага.

Аз, ако съм мъж, и реша да залитна някъде странично, първото, което ще ме интересува е дали любовницата е достатъчно интелигентна и дали има достатъчно навалица от мъже около нея, за да не представлява заплаха за семейството. Не искаш да намериш един ден в джоба на сакото си тайно послание до жена ти “Ти му переш дрехите, а аз не се сещам кога го видях с дрехи последно”. Жената за развлечение е именно това – ако започне да създава проблеми и да става неудобна, ти си бил глупакът, който не й е припомнил позицията и лимитите навреме.

На моя мъж мисля да му държа тържествена реч някой ден и да му обясня, че трябва да й подарява само червила Диор и YSL като моите и да гледа никога да не му струва повече отколкото аз, защото не обичам чувството, че някой ощетява семейната ни единица.

Понякога, дори когато семейството просперира и всички са доволни, се появява тази странична жена. Курвата. Понякога нещата се случват непланирано. Мислиш си, че си живееш доволно и си щастлив с живота си и ситуацията вкъщи, обаче срещаш жена, която ти разбива защитните механизми централно, влиза ти в мозъка, а после ти мести епицентъра на всички желания. Трябва да си железен, за да устоиш. А както ни е известно, вие мъжете не сте от най-устойчивите. И когато започнете да лягате и да ставате с мисълта за друга жена, да нямате търпение да я видите или да й чуете гласа, тогава вече всъщност разбирате, че отново животът ви е осмислен, защото да, може и да е уютно вкъщи, но на гладиаторите им трябва арена. Само е много важно да не забравяте, че докато си развявате копието по разни арени, има една Жена вкъщи, която скърби за Гладиатора си, когото e сложила на пиедестал, за който e издигнала обелиск, той е нейният Победонесец, нейната статуя, пред която се кланя всеки ден. Гледайте да пазите достойнството на тази жена, защото тя седи на трибуната, гледа представлението ви и животът ви ще зависи от нея. Палец нагоре или палец надолу. Да, животът ви зависи от нея. Животът ви не е на върха на копието ви, както си въобразявате. А, ако не ми вярвате… Ха, каква житейска наивност и какво безразсъдство…

7 thoughts on “Изневярата

  1. Браво! Уникална дисекция на изневярата на мъжа! Възхитително представяне на вечната тема!

  2. Животът вървеше по обичайния начин. Гладиаторът успяваше да завоюва поредната житейска победа и да спечели усмивка по лицето на своята любима, която се беше настанила в публиката – сигурна и уверена в утрешния ден.

    Ежедневието, макар и понякога шаблонно, поднася предизвикателства с неизвестен край. Сещате ли се за усмихната жена от публиката? Някак непланирано и неусетно, женският и инстинкт я накара да задържи поглед върху нов и амбициозен гладиатор, който жънеше успехи, печелеше общественото одобрение и женски симпатии. Едни специални очи, шарещи изпод тъмните стъкла на класни слънчеви очила, бяха впити в победителя. Женската природа, инстинктивно, търси най-добрия мъжки. Но тя вече си имаше един? Да, но този другият, беше нов, по-добър, по-актуален и точно в този момент, беше разтърсил нейния вътрешен свят. Това беше една битка. Битка със себе си. Една от много.

    Тогава започна играта на аргументи – там където печелиш войната.

    (Пиша от телефон, докато си пия кафето. Съжалявам, ако съм допуснал грешки)

    • Хубав контрапункт. iWriter, трябва да пишеш по-често в блога ми. И изобщо да пишеш.

    • Колко красиво, звучи точно като реклама от рекламен блок. Звучи консуматорски, звучи евтино, звучи като нещо което може да си купиш от супермаркета на промоция…. с карта за отстъпка.

  3. Прекрасна лятна вечер, стоя на терасата на хасиендата ми с изглед към Слънчев бряг и стария Несебър играя шах, пия 12 годишно уиски, пуша пура и чета поредната сълзлива изповед на богинята от Дружба първа част. Целия тоя интелектуален напън ми напомня на български игрален филм изваден от нафталина. Някак си 40 годишния шофьор на плод-зеленчук Радо Пешев ми се появи пред очите.

    Мъжете това, мъжете онова, ама видите ли той ме приема като част от дограмата, ма видите ли трябва да ме съжалявате. Разбира се аудиторията те съжалява и дискретно пуска сълза в знак на солидарност. Сега е момента в който всички самотни, прелъстени и изоставени, а понякога просто изоставени женици ще скочат върху моята скромна особа, но истината е такава, а тя е, че жената е просто аксесоар, брошка, медал на ревера на мъжа. Както колата, бизнеса, часовника. Вещ, която има определена стойност и подобно на колите, тази стойност с времето намаля безвъзвратно.

    Не искам да принизя или обидя жените сравнявайки ги с коли, разбира се, това би било дълбоко погрешно и нефрагментаризирано, все пак колити след определена възраст и добро състояния започват да си повишават цента/стойността, докато при жените този процес е дълбоко необратим.

    Красива е луната тази вечер. Времето е топло, приятно, лек хладен полъх слиза от гората. Предполага вече чертаеш с моливче и линийка по залива на Слънчев бряг с надежда да ме локализираш. Излишно е.

    Излишно е да опитваш да мислиш като мъж. Това е все едно да мислиш, разсъждаваш като субект, а не като обект на собствената си съдба, положение, състояние. Красив е напъна да погледнеш през друг ракурс, но е излишен. Излишно е дори притеснението, страха от другата и от това, че тя ще бъде по-добрата, следващата единствена, защото това ще се случи. Ако не днес то утре, в други ден, след седмица.

    Искрено се засмях на тържествената реч. От кога гумите на колата ми ще ми държат реч за това че ще ги сменям. Всяко нещо, единица което има цена, то вече е обект, а не субект, всяко нещо с цена то вече непотребно. Само неща без цена или т.нар. безценни са неща които могат да бъдат субекти, фактор в каквото и да е било.

    И напротив, нищо не се случва непланирано, ненадейно и от само себе си. Когато влезеш в руслото на ежедневните битовизми и се превърнеш в част от дограмата тогава вече започват да ти обядват процесите с главно П, които ще те изненада бележката в момента в който проверяваш панталоните за монети преди да ги пуснеш в пералнята.

    Спри да ги мислиш тия неща и си вземи котка, някак си притъпява реалността почти като алкохола, но е по-безвредно за организма.

    • Дружба? Не Дружба. Емил Марков. Сега не знам как се казва въпросния териториал. Не съм го обитавала, откакто реших да дезертирам от Столицата, към която твоята извънградска амбиция те е насочила от малък и която сега наричаш дом, книжен тигре.

      Харесва ми какво епистоларно старание си вложил да ми се презентираш. Отдавна не съм те виждала да пишеш така.

      • Ахаха, Ел Марконе беше велик квартал и добре че се изнесох навреме, за да избегна съдбата на престъпник ниска категория:)

        Поста ти за изневярата е велик!:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.