Love me tinder

Излегната на дивана в апартамента си, който някоя селянка би нарекъл шикозен, но който всеки средностатистически сноб би определил като Заха Хадид среща Дали, тя държeше телефон в ръка и скролираше. Скролираше всъщност не е точното определение. Не скролираше, а дисквалифицираше. Тя – суперхуманоидът беше влязла в тиндър. Нямаше спомен вече кой й каза за тиндър, нито кое точно я мотивира да си направи профил. “Всеки е в тиндър”, казват всички. И ти, за да не изпуснеш партито, тоест така си оправдаш невменяемостта да изплющиш снимки в glorified sex site, влизаш и пишеш. Пишеш си интрото. Трябва да е 500 знака макс. Лесно!

Due to recent dating experiences, I am considering producing a movie. Working titles: The ex, the witch and her expensive wardrobe; House of credit cards; Catch my nonsense if you can; The silence of the Tramp; Breakfast and beer, lots of beer at Tiffany’s. 

Става. Какво друго интро иначе? Избра снимки. Лице. Ботуши за езда и камшик. Тя в Ибиса. Тя в офиса. Тя с плитка. Тя с бившия, но той отрязан; вижда се само ръката, която е прегърнала рамото й. Не знаете ли, че мъжете мразят да гледат отрязани снимки? Мислят си, че те ще са тези отрязаните някой ден. Умишлено оставя отрязаната. Всеки мъж трябва да знае, че е заменим. Че може да бъде отрязан.

Съобщение във вайбър. Хриси.
– Какво правиш?
– Разглеждам каталог.
– На какво?
– На модели. Пазарувам си. Ще се обзавеждам…

***
Пристига на срещата една минута по-рано. Провал! Eдна жена никога не трябва да пристига първа на първата среща, затова сяда в заведението отсреща. На съседната маса симпатично момиче с отегчено лице и пола в отегчително кафяв цвят седи и слуша монолога на някакъв Хари Потър. 100% първа среща. Дали и те са се запознали в тиндър? Оглежда се за нейната среща. Няма го.

Хриси:
– Тоя тъпак ми опъва нервите и ще има порой… Виж какво ми е писал.

Ще ви видя ли пак, госпожице? Хайде, че ти нося нещо дребничко.

– Защо не се видиш с него? Нямаш ли нужда от сувенир за секцията, хехе?

– Пълен дебил. А аз съм обсебена от Денис.

– А не би трябвало. При такива изпълнения трябва да си тръгнеш, той не е достоен. Принцесата и аматьорът не е яка приказка. Между другото, срещата ми пише, че вратите на влака не се отварят и той е вътре. Моля? Влак?

– Ох, искам да ме чуеш как се смея.

– Тръгвам. Няма да го чакам. Не стига, че идва с влак, но и закъснява!

Марк:
At London Bridge but the train doors won’t open.
Nightmare.
Really annoyed about this.
Going to try and get off the train at the next stop and head back if I can.
Are you still there?
Apparently it’s stopping at Grove Park so can get off and try to head back if you are?
Or I will need to get a taxi home.

– No, don’t bother. Enjoy your trip.

Thanks. Hope you understand this is not my fault!
Anyway maybe it’s a sign that we’re not compatible.

                                       Господи, този вярва в знаци на съдбата.

– I’m too intelligent to believe in “signs”.

Now you will say you don’t believe in God either. Ok goodbye! And good luck!

                                     Господи, и в Господ вярва! 

– I believe in myself. You may call me Goddess.

Oh, you think you are very special! Guess what!

– Not really, just a different caliber kind of woman. Reading your last sentence, clearly your missiles are out of range. Go play soldiers with your plastic gun elsewhere.

Хриси:

– Какво е писал след това?

– Направи ми се на нинджа. Блокиран. Блокирането боли. Самият факт, че някой ти взима правото на глас, правото да му говориш… Момент, че мултитасквам.

Пише смс.
– Hey Ryan, I am done here. If you can meet earlier, great. If not, let’s keep it 8pm.

(to be continued)

Game of thrones

Игра на тронове не е сериал. Игра на тронове е това, на което ти си игра с Другия, докато Тя не го избра него. А ти седеше и се чудеше защо. Мислеше си “Аз съм ебати пичът, а тя курвата да избере оня”. Избра го, да, защото в играта на тронове няма как да оставяш трупове на жени след теб и това да ти се размине. В играта на тронове титлата ти е дадена от Царицата, до която ти си имал щастието да застанеш, защото си бил Избрания. Тя – Царицата – ти дава трона. Тя и те детронира. Когато някоя жена те сложи на трон, дръж се като шибан крал, моля.

Но, разбира се, ти можеш да си останеш средностатистическа пешка на черно-белите полета на собственото си псевдо рицарство. То шахът не е за всеки. Но за повечето пешки е мат в няколко хода. Пешката си има и своя си вербалистика. “Матирах се снощи” – казва тя. Матирах се… Колко извисено долносъсловно. Но пък кой е казал, че всички трябва да са аристократи.

Аристократ е състояние на духа. Аристократ е и съответната проекция в поведението. Има разлика между начина, по който един мъж говори, усмихва се, отпива от питието си, пали си пурата и начина, по който друг притежател на пенис гръмогласничи, хили се, налива се с алкохол, смуче цигарата… Били сме им завиждали за пенисите. Няма как да завиждаме на рум сървиса, ако ме разбирате. И с това не целя да засегна никого. Просто има мъже, за които си заслужава да се сражаваш с целия свят, а после да го постелеш в краката им. А има и пешки с вратовръзки. На пешките стойността на вратовръзките им е по-голяма и от дистанцията до полата на мама. Което, разбира се, е криза за тях. На пешките стойността на вратовръзките им е по-голяма и от най-големите им обещания. Което, разбира се, е криза за нас. Криза – провокирана, аранжирана, асимилирана. Това е животът на пешката. Корабокрушенство без остров. Без една корабна дъска, на която пешката да полегне, да се хване за нея, а после да завлече до дъното. Защото пешката винаги те влачи към дъното. Не всички са родени да бъдат аристократи. Не всички са родени да бъдат крале. Но вие избирате до кого да застанете.

Кого избрахте?