Жената на музиканта

One of my favourite pieces of creative writing. Автор: неизвестен

Музикантът свиреше хубаво. Но жена му свиреше по-хубаво.

Долно “до”. Обичам го това долно “до”, точно защото е долно. И колкото по-долно, толкова по-добре! Като ме удари плътно в ниското и направо ми разказва гамата. Обичам “до”, защото е добре, защото е доживотно и защото е до мен. Не обичам “до”, когато й е достатъчно. Не обичам и досадното довиждане.

Музикантът имаше фенки. Но жена му имаше цици.

Вижте сега – “до” може и да си е “до”, но пък “ре” си е “ре”. Малко по-високо и малко по-резервирано, но страшно възбуждащо за ценителите на музиката. Обичам “ре”, защото е религия. И реване обичам. С повече сироп. Мразя “ре”, когато ревнувам. И реване мразя когато ревнувам. И повече сироп мразя. Абе изобщо.

Музикантът носеше пари вкъщи. Жена му носеше Роберто Кавали, понякога – само кавали.

Ми кво да ви кажа? “Ми” е банално. Ми е притежателно. Всички казват – жена МИ, любовницата МИ, курвата МИ… От което ми идва да МУ еба майката! Мило мишленце, мирудия, мигам, не мога да мигна… Мисля си – дали и с него е толкова всеотдайна? Ми естествено! Обичам “ми”, най-вече когато е минет. Не обичам Минка. Не обичам миналото. И цялото обществено мизъри!

Музикантът обичаше да разказва. Жена му – да й разказват. Дори и играта.

“Фа” е един дезодорант. Който те кара да стигаш далече. Бившият мъж на една позната се празнел в капачка от “Фа” – ей тва е далече, мамка му! “Фа” – има нещо фантастично в тази нота. Обичам “фа”, когато я фана под таза, а краката й са някъде на раменете ми (Какви крака, Господи! С нищо не можете да сбъркате краката на една музикантска жена). Обичам, когато тя целува моя Фар – щръкнал възлесто в морето й… Минава, големия кораб минаваааа… Когато стигнем до “фа”, съм готов да скоча с фарашут!

Музикантът живееше от сутрин до вечер. Жена му – през останалото време.

Нищо не става без “сол”. “Сол” е солта на секса. Най-вкусното. Хапката, която си оставяш за накрая. Сол е, когато тя се облизва и примижава от удоволствие. Сол е домати и краставици с ракия. Сол е “хляб и…”. Сол е “О, соле мие”, Солт лейк сити, солариум, солети… В латинските езици “сол” означава “сам”. Сол е ключът сол. Понякога тя ме заключваше в ръцете си, понякога се будех сам…

Музикантът беше звезда. Жена му беше цялото небе.

“Ла”. Ла-ла-ла-ла… Ла е песен! Ла е ластовичка! Ла е “лапай кура”! Ла е лавандула. Лайкучка. Както и лайно. Обичам ла, защото наближава края. Мразя ла, защото наближава края. Ла е ластика на бънджито. Аз съм ластика на бънджито. Колко пъти скачах, опънах се целия, почти я докоснах, но нещо ме върна на моста, мамка му. Мразя лака, защото винаги се бели…

Музикантът пътуваше из страната. Жена му пътуваше из мен.

“Си” си ебало майката! Малко преди оргазма. Си е синьо. Си е силно. След си – пушим сигари… На италиански означава “да”. Спокойно можеш да отидеш в Рим и да изкрещиш на някоя вечна шафрантия: “Кажи си на сиренясалия!”. Си е сик енд дистрой. Си е сигурно, но рядко! Каквото и да си говорим – аз си я обичам.

Музикантът беше точен. Беше точно жена му.

Горно “до”. Трябва да има и горно. Тя обича да казва “Ще дойда след осем” и да идва след осем дни. Или седмици. Или месеци. “До” често ме пита докога, аз често отговарям – докогато. Докъде бяхме стигнали? Ах, да – до там, откъдето започнахме. До е начало. И край (доста тъпо, нали?!). До е Дориян Грей. До е у дома. “До” е само една нота, по дяволите, но защо и тя ме кара да мисля за теб…?

One thought on “Жената на музиканта

Leave a Reply to L Cancel reply

Your email address will not be published.