Vampire stories

– Нощта прегърна тишината и заспа…

Каза някой някъде, докато луната изгря над клуб Програмисти в целия си блясък като фолк певица на концерт на Пайнер. Местните вампири това и чакаха. Беше нощта на най-великата Оргия, в която вампири от различни кланове имат право да си общуват, хапят и съвокупляват. В Царството на вампирите това беше празникът на низшите прослойки и греховното падение на високите.

Младият вампир rabin зализа перчема и се усмихна в огледалото. Ако някой се чуди какви са зъбите на вампирите от клана на rabin, авторката ще ви осветли веднага. Жълти. Никой обаче не разбираше rabin и той понякога тъгуваше много заради това. Винаги искаше да покаже на другите вампири техническите си познания за подостряне на зъбите, отмятане на косата на жертвата и захапка, но никой не искаше да го чуе, всички бяха заети да чукат. Rabin се надяваше, о, колко се надяваше тази вечер да впечатли Съветът на Богините с марковата си шуба, made in rabin’s back yard. Той много се стара с агнето за тази шуба, драги читателю.

В нощта на най-великата Оргия, Съветът на Богините се събираше да избере Жертвите си. Жертвите носеха маски, така че никоя от тях не можеше да види лицата и усмивките на присъстващите вампири, нито да определи от кой клан са по белотата на зъбите им, но дрехите се виждаха под жертвеното наметало и ако някой вампир искаше да впечатли Богиня, трябваше да вложи старание, така че да не отблъсква с гейщината на Fendi или с безличието на Hugo Boss.

По дрехите посрещат, по захапката за врата изпращат – вампирска народна поговорка.

Докато rabin нахлузваше цървулките си, готов с трамвайния билет в ръка, в съседна част на Вампирското царство простосмъртен бършеше семенна течност от монитора си. Точно си беше направил менте ник EdenFlamingo, защото искаше да се намърда пред Съвета на Богините, но не разбираше, че за да влезеш там, трябва да си чистокръвен вампир, top pedigree, майка ти и баща ти да са хапали предшествениците на Господ Сириус (ака Цар Киро). Едно му беше ясно – трябваше да намери жена вампир, която да прелъсти, за да бъде ухапан. След кратък размисъл започна да търси телефона на Искра Фидосова в телефонния указател – единственият му шанс за вампирски трансфер.

Някъде в близост до вампирски Олимп Гуру, korporativa и ThunderFuck пиеха Зелено Блъди Джони, наточени за най-великата Оргия. Гуру в марков потник на дупки, така че да се вижда 42см. бицепс вдигна чашата. Докато казваше “Наздраве”, един милион долара изпаднаха от ръкава му. На този трик разчиташе да впечатли Съветът на Богините. ThunderFuck в супер фитнес форма носеше ушита по поръчка в Savile Row риза с надписи “2к до обяд”, а в ръба на панталона му, освен инициалите TF, читателят може да различи и послания ” Ride it, baby”, “Оh, yeah, bitch, take it” и т.н.

Korporativa беше единственият вампир, който беше чисто гол. От Viagra бяха настояли в рекламния му договор той да се разхожда една година чисто гол винаги в ерекция и той знаеше, че само заради това Съветът на Богините ще го одобри моментално. Чудеше се къде да си държи мастър бокс презервативите, с които се беше подготвил за вечерта и реши, че ще ползва вампир от Villagers клана. В този клан вампирите са villagers и наричат селските си къщи по родните си места “вили”. Korporativa вдигна телефона и набра.

– Rabin, къде си? Tази вечер си плътно зад мен и носиш кашон, ясно?

_______________________________________

Part 2

– Fok me, this can’t be fokin true. – каза jeffty, след като видя окапаните си с мляко черни дънки – Тhis looks like a fokin premature ejaculation!

Chupac толкова се беше съсредоточил в порното, което гледаше, че изобщо не го чу и jeffty се принуди да каже кодовата дума “rabin”, за да го накара да се обърне.

– And why da fok are you watchin porn? Aren’t you comin to the great bloodlust ball tonight?

Откакто chupak беше ухапан от жена вампир от по-висока каста и се ожени за нея, дестинациите, в които рулираше бяха от полата на жената до монитора в офиса и обратно. Абсолютно немислимо беше да отиде на най-великата Оргия, защото ако вампирката разбереше, щеше да му забучи сърцето на кол и да си сложи ташаците му като черешки зад ухото.

Jeffty не го разбираше това. Единственото, което разбираше е, че има скапани бели петна по яките дънки и че, когато Тя – Богинята го види, няма да може да го разпознае под маската му, ще го помисли за някой general wanker и ще го отпрати. Jeffty не беше нито general, нито wanker. Всъщност, драги читателю, jeffty беше принц под прикритие, рицар на кръглата маса, шведската тройка и френската целувка, ако можем да го определим така заради това, че е виждал кръгла маса, говорил си е с шведи и е гледал филм с французи. Май. Но дори и да се правеше на много одухотворен понякога и да се опитваше да се слива с обикновените вампири, някои негови силно джентълменски жестове издаваха благородническото му потекло.

Докато jeffty се чудеше дали да изскочи от дънките и да се появи само по боксерки на Оргията ала Vampinstagram селфи, в съседната сграда Евлампи в тениска на Сепултура си подостряше вампирския маникюр на струните на ужасно скъпа китара (Ibanez JS1600 за запознатите). Той не се вълнуваше много от Съвета на Богините, даже му беше през музикалната класация дали някоя ще го одобри или не, защото Евлампи, драги читателю, се беше заплеснал по простосмъртна. Простосмъртните бяха храната на вампирите, следобедната закуска между писането на вампирски код и 9GAG, но тази конкретно беше доста забавно скучна и известна с желанието си да се пласира на който и да е вампир на всяка цена. Заплеснатият Евлампи обаче не се вълнуваше от това, а просто се надяваше да й види басмената рокличка довечера и да й я разкъса с едно движение с току що наточения си маникюр.

Това, ако беше филм, сега в кадър щеше да се появи tuff slim, да се изплези и да напусне, но защото не е филм, му отделяме едно изречение, за да отбележим че от всичките вампири това е единственият с две кредитни карти American Vampirium, което го прави много вървежен сред селянките в китайските и мексиканските общежития, които младият tuff slim царствено обитава. За пред Съвета на Богините обаче той знаеше, че трябва да изпъкне с други качества, но още не сме разбрали какви.

Някъде на върха на кулата в своя замък безсмъртният Aaron гледаше блясъка на меча си. Той беше супервампир от Hack клана, последният останал след великото IP преследване и оправяне на бъговете в графство dir.bg. Aaron притежаваше суперсили и специални комбат умения, които обикновените вампири не притежаваха. Можеше да мимикрира, да се модифицира, да се клонира и заема форма, образ и подобие на всеки обект, който пожелаеше. За да предаде уменията на поколението си обаче, Законът повеляваше, че последният останал вампир от Hack клана или трябва да обладае Богиня върху диван за 10 бона, или да изпише със семенна течност върху очилата й за свършване “Just hacked that bitch”. Toва, ако Богинята не му е изтръгнала сърцето до тогава. Тежка беше задачата на Aaron и той замислен погали меча си.

Наближаваше полунощ.

То be continued…

4 thoughts on “Vampire stories

  1. Той имаше бяло лице, черна коса, сини очи. Обноските му, държанието му, привичната му стойка показваха, че е син на благородно семейство и от малък е добил добро възпитание, основано на традиции и добър вкус.

    Той беше още студент, но се бе върнал в онова разположение на духа, което навярно познават даровитите младежи или онези, които при тежки обстоятелства изведнъж придобиват качества на издигнати хора. През първата си година, при малкото работа, която се изисква за получаване на началните степени в университета, му оставаше доста свободно време, за да се наслаждава на видимите прелести на плътския град. Един студент няма много време, ако иска да се запознае с културата на вампирите, да изучи изходите на градския лабиринт, да узнае обичаите им, да изучи езика и свикне на всички удоволствия на прокълнатия град. Всеки студент се пристрастява към празни работи, които му се струват величави. Той все още не беше вампир, но имаше свой велик вампир, на който искаше да прилича.

    При това постепенно встъпване в живота той се обиграва — разширява кръгозора си и в края на краищата долавя съотношението на човешките слоеве, които образуват обществото. Ако е започнал с това — да се възхищава на луксозните карети, скоро започна да им завижда. Той бе минал несъзнателно през тая школа. Неговите детски мечти, провинциалните му разбирания, бяха изчезнали. Променените му възгледи, възбуденото му честолюбие го накараха да вникне правилно в нещата, които му се бяха случили и бе преживял. Това десеторно усили у него желанието да преуспее и събудиха жаждата му да се прослави.

    Както става с великите души, той искаше да дължи всичко на собствените си заслуги. Когато работата дойдеше до изпълнение, решенията се отличаваха с оная колебливост, която обзема младите хора, когато се намират в открито море и не знаят в каква посока да насочат силите си, нито под какъв ъгъл да издуят платната си. Ако отначало той пожела да се хвърли телом, и духом в работата, съблазнен по-скоро да си създаде връзки, той забеляза колко много влияние имат вампирите върху обществения живот и в частност женските вампири. Изведнъж намисли да се впусне в света на вампирите и да се сдобие с покровителки: щяха ли да липсват такива за един пламенен, остроумен младеж, като към ума и пламенността добавим неговата изящна осанка и някаква нервна хубост, по която вампирите от всички кланове на драго сърце се увличаха? Но за да успееш в това общество не просто трябва да станеш един от тях, а трябва да се превърнеш във вампир. Трябва да бъдеш целунат.

    Той все по-често мислеше да направи онази крачка, която ще промени живота му завинаги. Онази крачка, която щеше да го направим безсмъртен, но и никога нямаше да види слънцето отново. Онова слънце, което го галеше с нежните си лъчи и той така силно обичаше. Изкушен от необикновените сили и обгърнатия в тайнственост свят на вампирите, той започна да изпитва неистово желание за целувка. До момента той само беше чувал за тях, но никога не се бе срещал със създанията на мрака. Но леля му, която някога е била представена в двореца, се бе запознала там с върховете на вампирската аристокрацията бе шанс за него. Изведнъж честолюбивият младеж видя в спомените, които някога така често му бе разказвала леля му, основа за много завоевания в обществото им, не по-малки от успехите, които се надяваше да постигне в катерейки стълбицата борейките със зъби и нокти с други себеподобни ден след ден.Той почна да я разпитва за роднинските връзки, които можеха да се подновят. След като разтърси клоните на родословното дърво, старата дама прецени, че измежду всички себелюбиви и богати роднини, които могат да бъдат полезни на племенника й, най-достъпна ще бъде виконтесата. Тя писа на тази млада жена едно писмо в старинния стил и му го даде, като му каза, че ако има успех пред виконтесата, тя ще му помогне да открие и вампир, който да го целуне. Няколко дни след пристигането си Той изпрати на виконтесата писмото на леля си. Тя му отговори с покана за великата Оргия за следния ден.

    Целия ден преди великата Оргия той бе сам. През главата му минаваха всякакви мисли. Прекара деня в парка на открито под палещите лъчи на слънцето. Качи се на най-високия хълм в парка от където се виждаше целия град като на длан. Там изпрати слънцето. Виждаше го за последен път. То бе огнено червено все едно знаеше какво е намислил младежа и му бе сърдито. Една сълза заблещука в очите му. Избърса я небрежно и когато осъзна, че е напълно сам в тъмнината на нощта, той пристъпи няколко крачки към издигнатия край на хълма и видя големия град, където блясваха вече светлини. Очите му се впиха почти жадно между една от кулите на замъка, там, където живееше онова висше общество от вампири, в което искаше да се промъкне, хвърли върху този бръмчащ кошер поглед, който сякаш изсмукваше предварително меда му, и каза високомерно. Сега ще си видим сметките с тебе! И като начало на заплахата, която отправи към Обществото, той се отправи към Оргията.

    То be continued…

Leave a Reply

Your email address will not be published.