Interview with Eden Flamingo

Добър вечер, драги зрители, обитатели на горни прослойки и притежатели на бродирани крокодили върху бели тениски.

Добре дошли в третото издание на предаването “Интервю с Идън Фламинго”. Отдавна не сте сядали на дивана до мен, отдавна не съм правила интервю с вас. Моля, заповядайте. Да си поговорим за нещата от живота, мъжете, жените, грешките, грешниците, биткойните, новия Макан или за каквото ни се говори.

Имате право да задавате всякакви въпроси. Имам право да задавам всякакви въпроси. Кои са смелите? Да видим.

47 thoughts on “Interview with Eden Flamingo

  1. Знаеш ли го онова, дето някоя песен ти е най-любима на света, слушал си я по цели дни, а сега не се сещаш даже името как й беше и ако да, мислиш ли, че и с хората е така?

    • Мисля, че най-хубавото качество на миналото е да бъде минало. Носталгията по миналото е загубено време, загубена енергия, която можеш да дадеш на хора от настоящето. Имам няколко гигабайта песни. Слушам само най-новите.

      Идеята за съществуването на “другата половинка” е наивна идея. Смущава ли те това твърдение? Животът ти предлага плейлист. Play it.

      • нищо не ме смущава, всеки сам е DJ на своя плейлист и ако е ретро вечер, то не е заради носталгия по миналото. Разбрах какво искаш да кажеш. Винаги има някого, с когото искаш да си, когато си самотен, защото точно той е причината да си самотен, за теб кой е?

      • Не, аз нямам, ти имаш някой, с когото искаш да си, когато си самотен, защото точно той е причината да си самотен. За теб кой е?

      • имам. понякога сме заедно, понякога не. ама то защо ще ти е света, ако няма кой да ти го върти наобратно. какво разбира точката, дали буквата след нея е главна…

      • Понякога заедно и понякога не е нито достатъчна близост, нито достатъчна отдалеченост. Безтегловно състояние на търсени приливи и наложени отливи. Защо? Какво те спира да й кажеш “Липсваш ми ужасно. Защо, по дяволите, не си с мен?”

        Понякога асоциираме песни с точно определени хора. Pure anchoring е това. Коя е нейната песен, Mr DJ? Някоя, която винаги ще ти напомня за нея?

      • не е поривът да кажеш, а да бъдеш чут и още повече разбран. имам някого, с когото се разбирам и без да крещя, само с един емотикон в чата. музиката ни е нужна, иначе бихме чували, как хората се чупят отвътре, а това е тъжно, та така и всеки става DJ. тя е Gazebo – I like Chopin

      • За жалост колите са тема твърде далечна от мен, нищо не разбирам. Ако харесвам коли, то е единствено по начин присъщ на 3 годишно дете. Външен вид и форми, искрено възхищение и очарование. Но ако все пак трябва да оприлича въпросната дама на кола, то може би това е рядка, скъпа, капризна и красива френска кола. Стил, класа, безкомпромисност и безапелационна красота. Има ли такава кола? Не знам, може и да има.

      • Всичко звучеше идеално до момента, в който каза “френска кола”. Французите си въобразяват, че имат култура, стил, вина и сирена, но реално имат лоши обноски, ситроен, авторско право върху думата champagne и както някой беше казал “Going to war without France is like going deer hunting without your accordion.” С две думи: колата трябва да е немска.

        Често сме чели как се превъзнасяш по поредната жена. И така цели два дни и половина. Докато не дойде следващата. С какво тази е по-специална? Или не е?

  2. Не разбирам от коли.

    По-специална е с това, че за пръв път изпитвам ревност. Ново усещане ми е. Според някои това е доказателство за любов. Всъщност аз нямам нужда от доказателства. Другото ново е това, че планираме да заживеем заедно. Спорим чий апартамент има повече плюсове, засега водя по точки. Друго по-различно е, че с нея сме страхотен тандем, допълваме се страхотно и вероятно това след време ще даде резултати (не става дума за деца а за бизнес начинания). Специална е. Безспорно. Очертава се страхотен 31 декември в Париж.

    • Зимна приказка. Радвам се за теб.

      Money talk. Как смяташ да повдигнеш тривиалния въпрос за приходите ви и кой какво ще плаща, когато заживеете заедно? Това е един от най-неделикатните разговори, особено, ако хората имат различно виждане за нещата.

      • И двамата имаме стабилни доходи. Не е ставало дума за това кой какво ще плаща, разходите около съществуванието ни в нечий апартамент са дребно перо и за двама ни. Не очаквам да е драма по този въпрос. Всичко помежду ни е толкова откровено, че дори да имаме някакви различия, мисля, че ще ги изгладим лесно. Тя е адвокат, знае как да преговаря. Аз няма да спра да плащам за нещата за които плащам досега или да правя разни сметки само защото няма да съм сам. Сега като се замисля не се сещам изобщо за тема по която разговорът да ни се получи неделикатен. Money Talk добре, други caveats да очаквам ли?

  3. Повечето хора си имат някакъв естествен мотиватор или по друг начин казано – муза. Какъв е твоят мотиватор ? Имам в предвид мотиватор да бъдеш това, което си, да се държиш така, да постигаш това или онова. Ще се изненадам, ако отговорът ти не е нещо от сорта на “Сама съм си мотиватор, нямам нужда от който/каквото и да било, за да постигам целите си.”, защото изглеждаш именно такъв тип човек. Но все пак.

    • Моят мотиватор е личното ми его и личното ми щастие. Нещата са много елементарни: ако не живееш в идеален синхрон със себе си, с вижданията си, не можеш да дадеш нищо добро на хората около теб. Всеки, на който мотиваторът е нещо различно от собственото му его, е обречен на разочарования в дългосрочен план.

      Познаваш ли хора, които преследват амбициите на родителите си с години, докато не осъзнаят, че това не е техният живот? Мотиваторът им: да се докажат пред мама и тати. Няма стойност това за мен. Когато осъзнаеш, че си си самодостатъчен и че най-важното в твоя живот е личното ти щастие, половината от мотиваторите падат, целите стават ясни и започваш да се фокусираш на важните неща в живота.

      Какви са твоите мотиватори?

      • Да, познавам много такива хора, чието съществуване е облечено в болните амбиции на майка/баща им. Половината ми колеги в университета през тези 5 години са там именно заради болните амбиции на родител – детето им да бъде хидроинженер. Жалка картинка, защото от тях кадърни инженери най-вероятно няма да стане и само си губят времето, губят времето и на тези, които искат да се развият в сектора. За щастие държа подобен тип хора далеч от обкръжението си. Старая се да се обграждам с малко и качествени хора.

        Моите мотиватори са личното ми щастие, пълното такова. Макар, че в една песен се пееше “пълното щастие носи тревога” и разбирам защо е така. Набелязал съм определени цели, които искам да постигна, определени неща, които искам да имам. В момента ми липсва единствено подкрепа и по-точно подкрепа на жена. Понякога приятел е повече от кръвен брат, но подкрепата от приятелите си я имам и вече искам да се кача на следващото стъпало.

        Как се надъхваш да направиш това или онова?

    • Seriously? То е ясно, че казах всякакви въпроси, но обикновено нивото на посетителите тук и деликатността им не им позволява да се държат като средностатистически посетители на xhamster.

      • Този отговор навява на месец, дори два. Не искам да бъда по-смел в предположенията си.

      • Но разбира се, че имаш право да спекулираш – не само кога, но и как точно се случва размазващият, животински секс в спалнята ми.

  4. Случвало ли ти се е да се самозалъгваш, че някой е Човекът, а не просто забавна и изтънчена играчка със срок на годност?

    • Много ми се иска да кажа Не, но не мога. Няма нищо лошо в това обаче. Хубаво е да си позитивно настроен, да се хвърляш с главата надолу, като за последно, безразсъдно, безусловно, като все едно това може да е последният ти човек и последната връзка, защото кой знае… може и да е така. От вас двамата зависи дали ще е така.

      Разни такива страхове “ама чакай сега да си скатая чувствата, че кой знае, може да ме наранят, може това да не е Човекът..” са безпредметни. И какво като ме наранят? Какво като не е Човекът? Ставаш и си заминаваш. Ставам и си заминавам. Достойно.

      Как преодоляваш една жена и колко време ти трябва?

      • Винаги, когато съм истински влюбен, се хвърлям с главата надолу. Не се замислям. И какво като ме нарани накрая? Аз и да се пазя, тя пак ще ме нарани. Това си го знам. Мозъкът не може да контролира чувствата. А и сигурността не е интересна, да не поемаш рискове не е интересно, животът е прекалено кратък и прелага твърде много забавления, за да го прекараме зад стени.
        Само с един човек съм се чувствал толкова добре, че да си помисля, че с нея бих останал за дълго. Беше хубав месец. :)

        Аз в момента съм на вълна, че няма жена, която да не мога да преодолея. А ако срещна такава – ще съм с нея до края.
        Най-лесно един човек се преодолява с друг. Само че този друг, за да ти помогне наистина (а не просто временно да те разсее), трябва да е по-добър от предишния. Веднъж само съм имал този късмет – почти веднага след една връзка да срещна жена, която напълно да измести предишната. В останалите случаи просто си казвам – майната му, experience, предолял съм доста жени, ще преодолея и тази. Помагат ми различни неща – писане, излизане навън с приятели, работохолизъм. А когато мислите ми все пак отидат към нея, се опитвам да мисля максимално трезво – както за хубавите ни моменти, така и за недостатъците ѝ, и по този начин да не я идеализирам.

        Хипотетична ситуация: влюбваш се в някого. Той е прекрасен, вълнуващ, всеки път нямаш търпение да се видите. Но има очевидни недостатъци, които не го правят подходящ за партньор. Хипотетична ситуация №2: срещаш перфектният мъж. Той е прекрасен, солиден, забавен, добър партньор. Но… не се влюбваш в него, макар че искаш. Какво правиш в двете ситуации? А какво би направила преди 10 години?

      • Ако не съм влюбена, ако човекът не предизвиква животното в мен, ако не се вълнувам като ученичка, че ще го видя, не мога, просто няма начин да бъда с него, независимо какъв неземен принц е. Ще ти обясня и защо. Много се обичам. Много обичам да си доставям удоволствие. Много обичам да съм щастлива. Лично щастие няма, ако си с човек, който не запълва света ти изцяло. С което отговарям и на въпроса ти за хипотетична ситуация едно. Аз искам всичко или нищо. Всичко или нищо. Иначе не се занимавам.

        Но това съм аз. Това е моето лично щастие. На други хора личното щастие е да правят компромиси, за да не заспиват сами, или за да изживеят някаква невъзжможна любов, или защото им се прави секс, или защото искат чанти и ботуши и т.н.

        В този ред на мисли: хипотетична ситуация – ти си кандидат-младоженец. Има две кандидат-булки. Едната е изключително неатрактивна, изобщо не ти действа, но е възпитана, образована, заможна, богиня в леглото. Другата е уникално красива и умна, също възпитана и образована, но не работи, няма никакви приходи и в спалнята е леко труп. За коя се жениш?

      • Тази, в която съм влюбен. Това е втората, нали?
        Какво значение има, че няма доходи? А колкото до уменията в леглото, те до голяма степен идват с опита. Ще си я обуча.

        По-често зарязваш или по-често те зарязват? Какво значение има това? Какво говори за човека?

      • Ти как смяташ? От жените, които са зарязвани ли съм аз?

        Колкото до самия теб, считам, че мъжкото самолюбие е много крехко и е много важно как една жена се разделя с теб. Два са начините: мило или като истинска кучка. При всички случаи аз винаги препоръчвам на мъжете, които считам за близки приятели и за чиито гаджета не ми пука, да са от страната на зарязващия, защото емоционално и психологически силата е с теб, Люк Скайуокър, и по този начин можеш да минеш на следващата по-безболезнено, знаейки, че ти си взел решението.

      • Eden Flamingo, надявам се да си искрена. Вече такива хора няма.

      • Много ясно, че съм искрена. Какви хора няма? Няма хора, ако не се обграждаш с такива. Разбираш ли? Сменете си социалните кръгове, разширете ги, има много стойностни хора – въпрос на време и обстоятелства е да ги срещнете.

  5. За секса разбрахме. Да питаме за любовта, Ти как обичаш? Със сърце или с разум?

    Кое е най-безумното нещо, което направи от любов тази година?

  6. Хах, айде тогава щом искаш да отговаряш на въпроси, ето ти една задачка.

    Качваш се в асансьора, вътре страхотен мъж. Това за което ти си мечтала от 16 годишна. В главата ти минават всякакви мисли, от това да го притежаваш до това, че искаш деца от него. Той натиска етаж 7. Всичко в теб крещи, че трябва да го имаш. Докато мислиш вече сте на етаж 1 остават още 6, а ти вече си влажна. Кво правиш?

    Мисли бързо time is tickin away.

    • Не ми е в стила да заговарям мъже по асансьорите или където и да е всъщност. Вие сте ловците, вие преследвате, вие правите първата крачка, вие после ни хващате и ни влачите за косата в пещерата, времената не са се променили. Така че, ако той не прояви инициатива и не се забърза да измисли нещо – остават му само 6 етажа още – значи ще слезе на 7-ия, пропуснал да се запознае с жената на живота си.

      Въпросът към теб е: ти какво ще направиш? Остават ти вече 5 етажа.

      • Лесно се отказа Фламинго, разочарован съм. Докато се бориш с Гордост и Предразсъдъци (по Джейн Остин), асансьора вече започва да спира на 7мия етаж. Оставят още няколко секунди.

        Толкова близо и същевременно толкова далече.

      • Ролята на провокатора е моя. Ти не се справяш с нея. Вече си на седмия етаж. И да прав си – толкова близо, а толкова далече.

  7. Не видях точно този въпрос да е зададен досега: защо именно Идън Фламинго, а не Перъдайз Ибис, да речем? Какво се крие под този звучен и красив ник?

    • Тривиален избор беше, направен в бързината. Комбинация между the garden of Eden и една от най-завладяващите жени в историята на американските пустини.

      • ахаахха, скоро го гледах Бъгси по телевизията с най-голям кеф – бях забравил тоя колко луд грандоман беше и как помпаше с размах парите на мафията, докато мацката го изпомпваше него с евтини трикове от десети клас – но наистина беше забележителна история и двамата образи бяха велики:)

    • Това вече съм го правила веднъж. Втори път може да се случи само, ако няма друга алтернатива.

      Би ли уважавал жена, която ще си зареже кариерата заради теб? Имам и втори въпрос: Какво спира един мъж да изневери, дори когато жена му вкъщи му е писнала? Теб лично какво те спира? Спира ли те изобщо нещо?

  8. Бих уважавал жена която е готова да започне заради мен всичко отначало. Жените домакини не ги разбирам надявам се да не ми се налага и да ги разбера, но не мога да кажа, че не ги уважавам. Човек ако иска нещо силно няма какво да го спре, било то да изневери или да постигне нещо. Не мога да говоря от името на всички мъже, мога да кажа мен какво ме спира да го правя в монента. На първо място е уважението към жената до мен, и на второ липсата на жени в ИТ бизнеса в българия ;).
    Какво значи за теб да няма друга алтернатива, алтернатива винаги има.

    • Не е ли по-романтично двамата да се допълвате като екип и да се вдъхновявате взаимно вместо да се храниш с нейната жертвоготовност?

      • Има моменти, когато се изисква точно жертвоготовност. Не е въпрос на някое малко компромисче. Въпрос е на жертви. И ти сам избираш – искаш или не искаш, достатъчно ли обичаш или недостатъчно, черно или бяло. Животът е много елементарен. 50 shades of grey e само по романите за тетките.

      • Не съм убеден, че бих се чувствал комфортно ако знам, че някой зарязва всичко постигнато заради мен. Особено ако това всичко е нещо на което се възхищавам истински. Харесва ми да виждам целеустремени и фокусирани хора. Животът е твърде кратък, колкото и да съм изключителен няма да съм в мир със себе си ако някой събори кубчетата на земята и започне отново заради мен Жертвоготовност… да, правим жертви, малко или много Но да зарежеш всичко за да се върнеш на square one заради някого… Ако го направя бих се чувствал като малко дете на което са му взели любимата играчка точно в най-интересния момент от играта. Но съвсем скоро може да ми се наложи да се изправя точно пред тази дилема. Или да бъда от другата страна на този избор. Иначе е вярно, животът е черно и бяло, драмите и лутането в зоната на здрача са за неуверените и тези, които търсят оправдание в съдбата, международното положение, крахът на борсата или загубата на Реал Мадрид от Барселона.

    • Няма друга алтернатива, когато трябва да се преместиш в друга държава. Зарязваш кариерата, ставаш и заминаваш. Почваш всичко от нула. Колко мъже го заслужават това? Или по-скоро, какъв мъж заслужава това?

      Правила съм го. Заслужаваше.

Leave a Reply

Your email address will not be published.