Идън Фламинго на посещение във форум Програмисти, епизод 2

Добър ден, жител на средно голям кашон, ти нямаш право да си общуваш с мен.

Нещо много плахо този път. Ще приема, че не си във форма, защото тъгуваш по някоя окапала реколта домати. И аз понякога не съм във форма – обикновено, когато тъгувам поради факта, че не мога да си сгъна портфейла.

Сега разбирам, че си свикнал да се чувстваш лъв сред капуцините, пуделите, хамстерите и дребните гризачи тук, но като видиш красив звяр, на който може да си закуската, трябва да постелеш много хубав, скъп, дебел килим и да предложиш вана от мляко. До кога ще ви уча на обноски. Млякото свърши? Не, млякото никога не свършва за мен.

Гледай как само с един постинг ти ми разкри следните факти за себе си: познанията ти относно здравословното хранене са нулеви, диетата ти най-вероятно е кентъки фрайд чикън, от тук автоматично си правим изводите, че щангите са безсмислено творение, а фитнесите са скучно място с големи страшни хора.

Не вярвам във Витоша и камбаните. Земляните страдат единствено, когато някой им бръкне в джоба. Вярвам в обезпаричаването, във финансовото екзекутиране на някой, който за момент си е позволил да си помисли, че може да бъде зъл и това ще му се размине.

Мъж, който изобщо има в главата си идеята “да пуска жена отгоре на самообслужване” е абсолютно тотален секс корабокрушенец. До сега не блестеше с мозък, оказа се и че си секс труп. When it rains it fucking pours. Робинзон, искам още информация какво (не) се случва в спалнята ти. Имам чувството, че ти си официалната извадка на невидимите тук.

Ще ви обърна внимание, че това тук е клуб “Манекени, ебачи и милионери” и единствените технически познания, които се изискват са: (1) да си наясно какво е кредитен лимит и ти да нямаш такъв; и (2) да си корица на списание или да си правил секс с такава (образно казано, а не списанието на руло, не хитрувай).

Имам чувството, че съм Лейди Даяна и днес по програма имам посещение в дом за деца аутисти. Не мога. Нервите ми не издържат на това ретард ниво днес. Извинете ме, ще ви пожелая приятен ден.

7 thoughts on “Идън Фламинго на посещение във форум Програмисти, епизод 2

  1. Представям си те някак си това, което си виртуално. Само се чудя за цвета на косата. Всичко друго съм убеден, че е така както си го представям. Мислех, че си хард брюнетка… Изглежда, освен това, че няма нужда човек да те познава физически, за да бъде комплексиран, привлечен, любопитен, дистанциран, заинтригуван, суетен, играещ роли, дори влюбен. Приключваш един евентуален физически контакт с личности още във виртуалното пространство където всеки е отредено силен, но въпреки това в повечето случаи и това не се явява предимство. Понякога дори, четейки, обмисляйки, разсъждавайки върху всички тея себеизразявания на характери, образи и личности се чудя какъв е смисъла да се играе тази игра. Прилича ми на шах. Всички са на игралното поле и играят фигури, някои са съществени фигури, други просто се надяват да ги взимат за такива. Ясно е, че ти се движиш с далечен обсег – напред, назад, диагонално.
    Наистина с доста агресивно и възбуждащо темпо играеш виртуално.
    Въпросът е каква е играта, какъв е смисълът й, смяташ ли да я материализираш, без значение на коя от платформите обичаш да я играеш. Ти обичаш да я играеш играта навсякъде. Обаче най-блестящо я играеш в Туитър, всъщност навсякъде. Това си ти и друго не можеш да си…
    Аз май си забравих въпроса от любопитство: Съществува ли принцът на Идън Фламинго и що за материя е тва нещо?
    Убеден съм, че такава материя се постига. А средствата оправдават ли ЦЕЛТА ?

    • Никога не съм търсила материализация на играта. За мен този блог, туитър, форумите са начин за разпускане и говорене на български. Единственото място всъщност, където говоря български. A хората, с които си общувам тук са на няколко хиляди километра. За каква материализация може да говорим? Всички сме играли филма “Връзка от разстояние” и всички сме на едно и също мнение: it’s shit.

      А принцът на Идън Фламинго като концепт съвсем не е някакво митично, несъществуващо същество. Вярно е, критериите ми са много високи. Но това е, защото имам какво да предложа насреща. По-важното е, че има мъже, които отговарят.

      Who are you? Why are you here? What’s your game?

  2. Типично в твой стил…

    Кой съм аз? Това няма значение за теб в момента. Или просто никой. И знам, че това е отговор, който не приветстваш.

    Защо съм тук ли? Ами защото ми допада идеята да съм тук и да си говоря с теб, разбира се, ако на теб ти допада идеята. Между другото, радвам се, че човек с висок статус и високи изисквания намира себеподобен. Кога ще е сватбата?!

    Каква игра играя ? Единствено такава в собствените си мисли. Тя не трябва да те тревожи.

    Имаш красиви очи и поглед… За косата бях убеден.

    Приятна вечер.

    • Сватба? Ако реша, че искам да правя някой мъж щастлив до края на живота му, ще ви уведомя. До тогава предлагам да не повдигаме темата сватба :)

      Благодаря за комплиментите. Опасявам се, че аз няма как да ги върна – не знам кой си. Изборът дали да ми се представиш е твой.

      Приятна вечер.

  3. Играта е интересна…но на моменти границата бива прекрачена. Или поне тази, която се отнася до нормално държание, според моите собствени представи. Вменяваш мисли и идеи у някои и тези някои определено се връзват. Умелата игра показва, че има какво да си кажеш с човека…или поне при мен така стоят нещата, иначе често персоната насреща е пълна дупка. Някак интересно ми е да видя резултата от това.

    • Не знам какви мисли и идеи вменявам, но аз съм себе си и не заблуждавам никой. Ако искам да си комуникирам с някой извън този блог или туитър, си комуникирам. Ако не искам, не искам. И всички участници са винаги наясно със статутите си. Не виждам проблем. Проблемът започва, когато те не харесват статута си и искат да го променят, да ме накарат да видя повече от това, което искам да видя. Е, не може. Всеки си има някакво лично пространство и желания кой да допуска и кой да не допуска.

      Нека просто приемем, че аз съм един ник, един аватар, с туитър акаунт и с блог. Аз съм просто нещо за четене. Всякаква комуникация, обратна връзка и внимание над това е привилегия.

      • Аз никога не съм те възприемал по различен начин, защото не съм виждал повече от теб освен туитър, аватар и блог. Това ми стига. Колкото до личното пространство – всеки сам избира кой да допусне по-близо, факт.

        Аз за играта говорех…рядко се намират жени, които да я могат. А те омагьосват. Може би не се изразих правилно, няма да ми е за първи път.

Leave a Reply

Your email address will not be published.