Eden Flamingo на посещение във форум “Програмисти”

Реших да ви направя посещение, само защото двама манекени ми дойдоха в блога и ми намекнаха, че сте умрели от скука без мен. Това, разбира се, изобщо не ме изненадва. Този клуб без мен е като London Fashion Week без London и без Fashion.

***

Трябва да си призная, че ми липсвахте. Като пластмасови чаши на кралска сватба ми липсвахте.

***

Оставих ви за малко и вие като циганета без надзор в сладкарница – чак тулумби и по джобовете.

***

Като забивате гадже и тя ви пита какви езици знаете, винаги споменавайте Python, защото тя започва да се чуди за какъв питон точно говорите, което значи че 50% се намирате на ръба на леглото й голи по чорапи. Ако й продадете идеята и за останалите 50%, свалете си чорапите, неандерталци.

***

Честно ти казвам, с тези инфантилни смешки, детски шегички и картонен хумор, за мен продължава да е загадка как си успял да осъществиш операцията секс. Сещаш ли се? Гол мъж и гола жена се срещат. Секс.

***

Виждам ти всички блянове. Което значи, че ти виждам и всички липси.

***

Среща с теб? Среща с теб може да желае единствено Парис Хилтън. Гумена Парис Хилтън. Някой ден, като станеш добър програмист, ще можеш да си позволиш чистачка и готвачка, някой да ти асистира в пърленето и скубането на фазани, а твоята Парис винаги ще изглежда добре и ще има хубав маникюр. Даже може да й сложиш едно копче I love you и да си го натискаш всеки път, като тръгнеш да я гнявиш. “Парис, какво бих бил без теб?” – “I love you” – “Мама сега е щастлива, че има жена в живота ми” – “I love you”.

***

…той не шофира, защото има фетиш към трамвайните билети поради липса на фетиш към финансовия прогрес в живота.

***

Много ме е яд, че съм изпуснала партито на всички трактористи и комбайнери. Това трябва да е било някаква висша мода в гумените ботуши, каскетите и брезентовите якета.

***

Мисля, ще се съгласите с мен, че всички ние сме продуктът на книгите и селективно избраната преса, която четем, телевизията, която гледаме и хората, с които общуваме. Което обяснява защо не искам да ви познавам.

5 thoughts on “Eden Flamingo на посещение във форум “Програмисти”

  1. Чувствам се в задънена улица, талазите простотия, която не просто се излъчва безспир на всички вълни, ами и се преекспонира и описва с главни букви във всякакъв формат, малко по малко изяждат микроскопичните частици личност, която все още имам. Не виждам изход, не съзирам избавление.
    Чувствам се като гъска, чиято функция е да даде свръхприраст на черен дроб. Затова е напъхана в тясна клетка, главата и е хваната неподвижно, дълбоко в зеещото гърло има набита тръба, от която непрекъснато се излива помия. За да осигури свръхдобива.
    Някои наричат помията “първокласно зърно”

    Сори, мила Идън, имах нужда…

    • Приятно ми е, че идваш точно с тези мисли тук. Хайде да се настаним удобно и да си поговорим. Какво има? С нещо аз лично мога ли да ти помогна?

      • Чудесна идея, обичам да се чувствам удобно в приятна компания. Но, моля, би ли изчакала да отскоча и да се преоблека в нещо по-удобно? За да бъде комфорта ми пълен. Анцунг Лонсдейл, например? С едва забележимо петънце с неизвестен произход на левия крачол, ако е допустимо? О, колко неприятно, не мога да удебеля “н”-то на “анцунг”, но разбира се, това в нашата комуникация е излишно.
        Радвам се, мила Идън, не, прости ми, не просто се радвам, аз всъщност сияя от радост и екзалт, че мога да имитирам, че водя диалог с теб, тъй като ти си някак случайно един от единствените хора, с които бих могъл да говоря и да бъда разбран. Всъщност, за да бъда напълно честен, има още един. За оценен не смея дори да си помисля, егото ми е твърде несъизмеримо с твоето, така че тутакси се отричам от тази, моля прости ми, дръзка мисъл. Мила Идън, моля те, просто съществувай. С това, ти лично, би могла да накараш помията да има вкус на добруджанско зърно.

      • Забравих да ти кажа: ебаси скапаният отговор.

        Съжалявам, че си направих труда да ти отговоря съвсем добронамерено.

  2. Така и не се научи да четеш между редовете. Моят отговор на твоя отговор бе повече от добронамерен.
    Словесните форми, които успяват да пробият егото ти са твърде ограничени. Това, предполагам се досещаш, не е добре.
    Нищо, аз пак те харесвам. Дори бих добавил усмихната емотиконка, ако не бе крайно неподходящо за стилния образ на блога.

Leave a Reply

Your email address will not be published.