The Unofficial Goldman Sachs Guide To Being A Man

Sunday afternoon. After I’ve been to the gym, had lunch with a friend, helped my neighbour with her shopping and read Sulitzer for about an hour, I decided to review all emails marked unread and I found this gem forwarded to me by @Bambiliana. A Guide To Being A Man by @GSElevator. I read it twice just to make sure that half of it was absolute shit and I mean surreal junk but the rest was really good. So, I am giving you here “the rest”. Worth reading. Here it goes.

 

  • If riding the bus doesn’t incentivise you to improve your station in life, nothing will.

  • You don’t have to like baseball, but you should understand the concept of what a pitcher’s ERA means. Approach life similarly.

  • When people don’t invite you to a party, you really shouldn’t go.
 And sometimes even when you are invited, you shouldn’t go.

  • Act like you’ve been there before. It doesn’t matter if it’s in the end zone at the Super Bowl or on a private plane.

  • There’s always another level. Just be content knowing that you are still better off than most who have ever lived.

  • You can get away with a lot more if you’re the one buying the drinks.

  • Don’t split a check.

  • The cliché is that having money is about not wasting time. But in reality, money is about facilitating spontaneity.

  • Be spontaneous.

  • Find a Times New Roman in the streets and a Wingdings in the sheets. She exists.

  • Buy a tuxedo before you are thirty. Stay that size.
  •  

  • One girlfriend at a time is probably enough.

  • #StopItWithTheHashtags

  • Place-dropping is worse than name-dropping.

  • Yes, of course you have to buy her dinner.

  • If she expects the person you are 20% of the time, 100% of the time, then she doesn’t want you.

  • If you are wittier than you are handsome, avoid loud clubs.

  • Feigning unpretentiousness is worse than being pretentious. Cut it out with the vintage Polo and that ’83 Wagoneer in Nantucket.

  • If you believe in evolution, you should know something about how it works.

  • Read more. It allows you to borrow someone else’s brain, and will make you more interesting at a dinner party – provided that you don’t initiate conversation with, “So, who are you reading …”

  • Hookers aren’t cool but the free ones are a lot more expensive.

  • Don’t gamble if losing $100 is going to piss you off.

  • Remember, “rules are for the obedience of fools and the guidance of wise men.”

“If you ask for the price, you can’t afford it” – Rolls Royce

Kараш на начос и швепс, броиш семки и бонбонки в джоба си, пестиш за Audemars Piguet, няма как да вземеш нов, затова взимаш second hand, а после хейтиш седем минути в youtube как не ти дават приблизителна цена за aftersales сървисa. Това е накратко основното инфо от този клип:

Всеки голям бранд препоръчва часовникът да се сервизира през определен период от време. Това за тях са си едни поне 4%-8% допълнителни продажби на резервни части и труд. Пращаш си часовника, те го почистват/полират/коригират/сменят-линкове/оправят-дефекти и ти го връщат като нов. Някои брандове препоръчват това да се прави на всеки 2-3 години, други – на всеки 5-6, но като цяло, ако е полунощ, а часовникът ти показва, че е дванайсет без пет, да, време е за сървис, Cinderella, no extra time, мятай се на каляската. Сървисът няма стандартна цена, защото не е ясно какъв дефект ще открият, който ще искат да поправят. Да. Въпросът е, че това винаги струва пари. И както се разбира от клипа, Audemars Piguet не искат и да дадат приблизителна цена за сървиса.

Фокусът обаче е върху това: ако си купуваш Audemars Piguet и ти е ясно, че товарят много сървиса, имаш ли право да заемеш която и да е трибуна и да се оплакваш? И ако застанеш на трибуната, ние имаме ли правото да си помислим, че ти си бедняк и цървулан, който не може да си позволи да притежава АP? Аз мисля да.

Луйй Вуййтиоонн суб-културата наложи притежаването на вещи като някакъв признак за успялост в живота, признак че в хранителната верига се намираш някъде между тапир и Господ. Само че цялата схема на брандовете е създадена така, както е създадена системата за разпределяне на земните блага. Не всички имат и не всички трябва да имат. Когато влезеш в Текила и от 100% присъстващи 100% са в Джъст Кавали, значи нещо не е наред. Значи някъде системата е дала дефект. Веднага ще ви уведомя, мили мои приятели. Дефектът се нарича “реплика”. Дефектните го наричат така, защото ги е срам да употребяват думите “фейк” и “менте”, не искат да се асоциират с тези думи, лоши, лоши думи са това.

Аксиома на Идън Фламинго за ментетата: Само хората-реплики използват думата “реплика”.

Между другото, очаквам Apple да пуснат и детски айфони, този пазар още не са го експлоатирали, но преди това възнамерявам да се радвам на факта, че след пускането на iPhone 5C вече и принцеса Кичка от Бело Левуново ще може да ме спами в туитър, докато тъпче грозде и плъзга добре изгризан маникюр по червения си айфон.

А, ако смятате да татуирате субтитри по телата си, тогава пробвайте с това клише:
“If you ask for the price, you can’t afford it.” – Rolls Royce.
И си го четете всеки път, преди да тръгнете да обикаляте по автокъщите да си купувате мерцедеси, dear Lulin резиденти.

Митът за виповете и ултра виповете

Намирам се на едно от най-добрите party места на планетата, където всяко лято се събират на едно и също място топ милионери и топ клошари. Контрастът е толкова очевиден, че след като изгрях на Bora Bora, Ushuaia, Blue Marlin и Nikki Beach през последната седмица, няма как да не искам да ви обясня някои митове и легенди за виповете, ултра виповете и местата като Какао и Лозенец.

The Beach
Какво е позиционирането на плажа? Виповете седят на платените шезлонги, ултравиповете седят на балдахините в присъствието на много манекенки и Дом Периньон, а обикновените клошари са си опънали безплатно хавлиите на пясъка в близост до балдахините и се опитват да се слеят с обстановката. Това всъщност е мит. На балдахините понякога има повече клошари на квадратен метър, отколкото пред ЦУМ. Клошарите са индивиди, които пушат Виктори, но за плажа и за диското си купуват Парламент. Клошарите носят тениски Cocaine & Caviar. Клошарите няма да платят вноската за ипотеката този месец, но ще се разплуят на Какао или още по-зле – някъде в semi-мизерията на село Лозенец, и за една илюзорна седмица ще си внушават, че са випове.

Аксиома на Идън Фламинго за плажовете: Истинските випове са там, докъдето се стига с лодка и те именно стигат с лодка. Blue Marlin например. Или българският еквивалент – Марината.

The Club
През деня сме пръскали огромни суми за балдахин на Какао (100 лева?), вечерта задължително трябва да разходим луксозни джапанки във випа на някой клуб. Социалната динамика в клубовете, където и да се намирате по света, е една и съща и еднакво забавляваща ме.

Ясно е, че клошарите в един клуб са на дансинга, не защото много им се денси, а защото няма къде да седнат. Иначе царува някакъв мит, че можеш да влезеш във випа на един клуб, само ако си с връзки, познаваш някой, някой те вкара. Ако тази идея ти се струва логична, значи си проспал основен момент от световната история – капитализмът. Влизането в който и да е вип навсякъде по цивилизования свят е въпрос на фискална транзакция. Всеки клуб си има минимална изискуема консумация за вип маса. Обаждаш се, резервираш, плащаш и си вътре. Да не говорим, че даже не става въпрос за гигантски суми. Да не забравяме, че има хора, които карат мерцедеси, а се събуждат в Люлин всяка сутрин. Същото е и с виповете. Реалните хора с пари са 10%. Останалите са one day донкихоти, рожденници, или Cocaine & Caviar клошари, събирали за една звездна вечер.

Аксиома на Идън Фламинго за клубовете: Ако си жена и си плащаш за маса, за да влезеш във випа, значи не си достатъчно вип. Това, разбира се, го казвам с ясното осъзнаване, че съм плащала два пъти, за да вляза във випа на места, където не познавам никой. Иначе като цяло е въпрос на познанства, его и чест да влезеш във випа на което и да е топ място, без да плащаш. Как влизам аз, когато не съм в друга държава? По достойния за мен начин: след като някой приятел/познат/собственик/клубен промотър с резервация във випа ме е поканил. Как влизат някои жени? По два начина: (1) като се унижават да си флиртуват с охраната, за да бъдат допуснати или (2) още по-голямото падение – като застават пред огражденията на випа, набелязват си някой вип крал и започват ритуален танц от типа “чукай ме”. Целта е жертвата да се смили (еректира) и да си ги прибере във випа. Тези девойки пият само Кардю или Кристал, какво друго?! А после се прибират в Надежда 5. Има и термин за тях – vip table whores. Казвам ви да си знаете как изглеждате следващия път, когато застанете пред ултравип кадифе пискюли с мрежестия си чорапогащник и се оглеждате за спасител отчаяно.

Аксиома на Идън Фламинго за вип кастите: 90% си мечтаят да влязат във випа. 10% влизат и гледат кой седи на посредствените маси.

Изводът от цялото това обикаляне по випове, ултра випове, клубове, плажове и лодки е, че точно в този момент бих седяла на стълби. На обикновени циментови стълби с изглед към някоя порутена къща or who cares what, стига до мен да седи моето момче.

Any questions?