Broken toy

… След като знаеш, че никога повече няма да я имаш, значи е счупена играчка. Счупените играчки ги хвърляме в боклука, защото е лош фън шуй да държим счупени неща вкъщи и в сърцето си и тогава тръгваме по магазините за нови играчки. При този избор и при това свръхпроизводство, няма незаменими играчки. Новите могат да бъдат още по-вълнуващи. Само това като си го помислиш, тъгата по хора, които не са ти давали това, което си заслужавал, се обезсмисля.

… Добре е да се отбележи, че аз нямам никакво време и когато влизам тук и отделям, инвестирам от времето си в хора, за да им отговоря, съм счела, че те по някакъв начин са го заслужили. Някои хора обаче разполагат с неограничено време. Те използват изрази като “убих време”. И те наистина го убиват това време, мъчат го, мъчат ме и мен, като ме карат да ги чета. На тях бих им препоръчала да гледат филма “In Time”. Особено искам да вникнат в идеята за цената на времето и всеки път, преди да ми предложат да купувам 15 минути за 1 час, да се замислят дали тези 45 минути мой бюджетен дефицит е нещо, което те заслужават. В момента, в който реша, че някой ми дължи време, значи е дошъл моментът, в който ми дължи лишаване от присъствието си.

… Във всеки един момент имаш любима играчка. Който твърди, че може да има повече от една любима играчка по едно и също време, няма достатъчно себепознание. A ако искате да се себеопознаете, даже ще ви кажа и тестa. Нареждате си мислено всички играчки една до друга. И почвате елиминациите. Елиминирате по една играчка от двойка играчки с въпроса “Коя от двете предпочитам да остане”. Най-забавно е на последната двойка. Голямо чудене пада. Но то е така обикновено – чудене и забавност в театъра на Карабас Барабас.

The System

Събудих се, погледнах първа страница на FT и като не се видях реших, че не съм направила достатъчно пари и трябва да се ходи до офиса. Много ме кефи как всички сме хамстери-гимнастици в колелото на системата, а някакви хора ни гледат отстрани, радват ни се и събират данъци. Муци-шмуци, галят ни по коремчетата от време на време с данъчни облекчения, но тя инфлацията ми наръфа морковите, бе педали.

“I am not a robot. I am people.” – въстава хамстерът – “I demand а wind of change!” И те му дават нов цвят въртележка. За следващите 4 години. “Яяя, нова въртележкааа” – почва да върти пак хамстерът. И един ден грохнал, след около 40 години трудов стаж, той излиза от колелото и започва да пирува ежедневно с ретро пички и два стръка магданоз.

DANSwithme. Какви хубаво опорочени протести. Танцува властта с протестиращите. Носят се перфектно по паветата като аматьори от читалището в Бяла Слатина. 30 лева, 50 лева, 80 лева. Не знам кой какво плаща, но ако бях по-наблизо щях да съм от тези с плакатите “Не съм платен, мразя ви безплатно”. Само още не съм преценила с кой бранд черен хайвер щях да замервам парламента и под какъв ъгъл точно щях да го изстрелвам от сребърната лъжичка.

Но приказката за хамстера може да има и друг финал, де. Аз в момента работя за моя. А вие какво правите?

Мумията се завръща 3

Петък вечер, 5 юли, годината е 2013.

Отварям тази тема, за да я приключа веднъж завинаги. Този пост е трибют към всички бивши гаджета, които една петък вечер през юли решават да видят жива ли си. Много ясно, че си жива, отгоре на всичкото си и щастлива – нали те не са наоколо.

Дълбоко вярвам, че трябва да се говори с респект за бившите хора, защото те са сърфът, от който си падал в океана на личното си усъвършенстване. Бившите – тези прекрасни чудовища, които са ти късали нервите с много любов, тези горчиви портокали, които са ти дали себепознанието и са те подготвили за срещата ти с Най-Ценния Човек – онзи, до който ще поискаш да се събуждаш в следващите 20-30 години.

Не знам какво мотивира бившите гаджета да те проверяват от време на време как си. “Защо ми звъниш? Нали се бяхме разбрали никога да не се търсим”. Дълбоко вярвам, че идеята е не, защото много им пука как си, нито защото много са се затъжили, все пак последният път като ги видя, колекцията на Бърбъри есен-зима 2011 беше на мода. Идеята е да видят дали все още имат въздействие върху теб. “Мерси, нямах идея, че ме асоциираш с ангели. Доколкото си спомням, аз бях кучката.” Идеята е да си докажат, че те – великите мъже, са най-доброто, което ти се е случвало и ти, о!, ти колко много съжаляваш, че не сте заедно. Да, съжалявам изключително много, момент да си помисля как да сложа край на нещастния си живот, дай ми само още 5 минути да пошляпам с красивия си педикюр във фонтана. Някъде дълбоко в себе си всеки мъж смята, че е този фонтан, че той е единствен и неповторим, “Ти друг като мен няма да срещнеш”. Всеки вярва, че от всички сцени, които съществуват на света, той е най-бляскавата, но аз ще ви кажа, мили мои приятели, злото има много лица, а някои от тях са даже и красиви. Да не се заблуждаваме, да приготвим сребърните си куршуми и директно в сърцето им. “Защо те вълнува дали си имам гадже сега?” Също ми е непонятно защо през юли. Бившите гаджета звънят обикновено през септември, за Коледа и за Св.Валентин – това са моментите им на дълбок размисъл и паника. Какъв е този неочакван наплив по време на лято. Вие не сте ли на плаж, бивши гаджета? “Хубаво, радвам се, че и ти си добре. Ако няма друго, да затваряме.” Но не, винаги има друго. Когато мумията се завръща, винаги се връща, за да демонстрира нова суперсила, някой ще си помисли, че Животът го продуцират в Юнивърсъл. Добре че съм го гледала този филм вече, добре, че съм Идън Фламинго. Ако аз не мода да се справя с мумиите, кой? Ако не е без грам носталгия по миналото, как?

Миналото трябва да живее в миналото – там му е мястото. А сега, бившо гадже, ако ме извиниш, трябва да обърна внимание на маслината в мартинито ми.

Чаршафите

Тези дупки в чаршафите не са от свещта, от куршуми са. Бях се увила в чаршафа само, когато ме застреля с привидното си издигане над нещата, като все едно нищо не се е случило.

Аз също нямах идея, че след като ме оставиш сама с мислите ми, ще се върнеш и ще видиш, че вече не си в тях. Или си друг в тях. 2 часа са много време, 12 още повече. А 2 месеца, какво говориш. За 2 месеца Земята обикаля около Слънцето ежедневно цели 2 месеца, схващаш ли?

Понякога хората не вярват, че могат да бъдат толкова лесно отстраняеми, заменяеми, преходни, невелики. Понякога се е случвало да кажеш на хората: “Махайте се, бе, хора, вече не сте в мислите ми”. А те не вярват и се опитват да отстранят “вече”-то.

Не е вярно, че в този живот може да си или само циник, или само идеалист. Аз съм двете едновременно и авторитарно, но това не значи, че искам да ме замерват със захарни пръчки и чадърчета от коктейли, докато гледаме залеза през дупките от куршумите в сърцата ни. Стига с тази стрелба. Писна ми да купувам нови чаршафи.