Beigbeder:

От “Разкази под екстази”:

“Всички наркотици си имат свое място в литературата: опиумът благодарение на Кокто и Томас де Куинси, мескалинът с Анри Мишо и Олдъс Хъксли, хероинът у Бъроуз и Ив Салг, пейотълът с посредничеството на Кастанеда, ЛСД благодарение на Тимъти Лиъри и Том Улф, хашишът навсякъде у Бодлер, кокаинът с Брет Истън Елис и Джей Макенъри, бърбънът в пълните съчинения на Чарлз Буковски. Дошло е време екстазито да влезе в Историята на литературата.”

“Изненадите са за богатите. Животът на бедните е предвидим и можеш да го разкажеш предварително.”

“Една от жените си е забучила флумастер във вагината. Клекнала, тя рисува върху лист хартия. След няколко минути сложни гимнастически движения накрая вдига листа, върху който е написано: „Welcome“. Фредерик със задоволство установява, че писателският занаят все още има бъдеще. Подобен подвиг би предизвикал фурор в Салона на книгата.”

“Жонатан слизаше бавно по многобройните стъпала, които свързваха вилата в стил рококо с плажа, като внимаваше да не изтърси маслинката от чашата мартини росо върху двуредния си ленен костюм в убито бяло. Луната се отразяваше в патинираните му в зелено мокасини с квадратни върхове, чийто модел бе специално разработен от Берлути за Анди Уорхол. Някъде зад него, в патиото, Жесика си тананикаше (фалшиво) „The Look of Love“, Соня дремеше под верандата след изпитото шампанско Татенже розе, реколта 1975 година, а младата Улрика за пореден път режеше тънките вени на изящната си китка.”

“Съществува една зона на артистична неяснота между угнетителното ергенство и скучния брак: нека я наречем щастие.”

Разговор между божества 5

– Our lack of understanding proves God because, if you bring a match to a caveman and strike it, he’ll believe you are God. But once he understands how the match works, he’ll know you are not.
– True. That’s why you can’t fail at religion. You can fail at everything else in life but you can’t fail at worshipping.
– Don’t you find it interesting that there is no genuine and impartial comparative analysis performed by the Catholic Church of its own and other faiths for fear that their God may have the smallest penis?
– Hahaha. All I know is that God is best at hide-and-seek. You think after counting up to 2000 years he might want to come looking.
– Haha. No. I didn’t come looking since I’m in Hell enjoying a good cigar and a whiskey.

Gone a bit far


 

Като малка имах една пластмасова маймунка, която се  въртеше на лост, сигурно и вие, пичове, сте имали такива… Иначе хубаво, много съм впечатлена, но кой от вас може да обсъди с мен стила на Брет Истън Елис, геополитическите амбиции на Ахмадинеджад или разликата в режисурите между английския и американския Чикаго. А, извинете, не исках да ви прекъсвам заниманията със скучни въпроси, продължавайте, моля.

Miss USA

Miss Utah USA пращи от интелект, дълбочина на мисълта, съобразителност и бързи адекватни реакции с отговори на въпроси. Ама честно, пука ли му на някой? Особено на този, който ще си помисли “Аз току що бях в Юта, moderfuckers!”, след като си закопчае ципа.

http://deadspin.com/there-is-a-new-miss-teen-south-carolina-and-it-is-miss-513729096

The Kiss

Когато концентрираш цялото си внимание върху някой, той доминира над времето ти и въображението ти по начин, който те откъсва от реалността. Съсредоточен си върху него, върху детайлите около него и пропускаш да видиш глобалната картина.

Целувката. Това е любимата ми картина в момента. Sorry, Monet. Любовта се случи от пръв поглед, когато влязох в затъмнената зала, където е изложена и направо дъхът ми спря. Черните стени на залата и приглушеното осветление някак подсилваха усещането за нещо особено, различно и специално. За разлика от другите зали, които бяха бели и светли и където хората говореха на глас и се смееха, точно в тази зала всички шепнеха и някак ходеха на пръсти. Като пред някакво невидимо божество.

Винаги, когато гледам картини в оригинал, първо ги гледам от далече, за да усетя цялата емоция от вложената идея, а после се приближавам и разглеждам картината отблизо – подписът, боите, резките от завъртането четката. Всеки ценител на изкуство би ти казал да не гледаш картина отблизо, защото така се губи красотата й и това е факт. Факт, докато не видях Целувката. Само отблизо и само под определени ъгли можеш да видиш трите вида златен бронз, който е използвал Климт. Отдалече златният бронз не се вижда, защото цялата композиция се слива в меки есенни жълто-кафяви тонове и… се губи красотата. Целувката е единствената картина, която е абсолютно омагьосваща отблизо.

Повечето хора са като повечето картини – некрасиви, когато ги погледнеш отблизо, отблъскващи даже. Познавам обаче мъж, който е Целувката. Колкото по-близо съм до златния му бронз, толкова по-омагьосващ е, толкова повече губя връзка с реалността, забравям за нея. Затова сега ще направя така, както препоръчват ценителите – сядам на пейката на 3 метра от него и нека видим какво Климт е сътворил наистина.

Work it

Това, че си отворил word файл, не те прави поет. Това, че четеш Шопенхауер, не те прави муза. Това, че пиеш уиски-редбул, не те прави пешеходец с крила. Това, че аз сега фокусирам вниманието си върху теб, не те прави сцена. Не задължително моята сцена.

Work it.

Fuckable or not?

Този клип е квинтесенцията на това как за четири минути и тринайсет секунди едни сравнително невзрачни момиченца се трансформират в доста факъбъл девойки и сексапилът им няма нищо общо с гримове, токчета, кавали или джъст кавали.

Който не е съгласен, да дойде и да ме опровергае.

Federer:

“Не мога да понасям пушачи и пушенето по принцип, но признавам в пурите има някаква магия. Намерих тука едно магазинче, където продават доминикански пури ръчна изработка и отивам да пафна във Виктория на Арена Младост с един потомък на сливенски фабриканти. Самият факт, че роби са се трудили срещу 5 долара на ден, да може ти да си щастлив и да се наслаждаваш на живота, ме кара да се чуствам задължен да го правя. В крайна сметка ние живеем мечтата на тия момчета от Доминикана, нали? Не можем да ги лишим от тая привилегия.”

Man up, boys

“Only insecure boys will belittle a woman. The greatest way to man-up is to empower women” — Steve Maraboli

Темата ми днес са мъжете. Ах, тези мъже. Любимата ми тема е това, защото не познавам много жени, които да обожават, обожествяват мъжете толкова и да ги смятат за едни крехки, чувствителни създания, които добре, че от матрицата са решили да ни пратят Нас, за да намерят милите Те някакъв смисъл на съществуването си.

Днес обаче ми се говори за една комби черта от характера на мъжете. Pussyness & Cuntity ще я кръстя за по-мило, защото Путьовщина & Педеращина ми е прекалено вулгарно за този прекрасен следобед.

Има една ситуация, в която съм виждала всеки мъж да изпада. Това е ситуация на безсилие и емоционална немощ пред жена – най-често, когато той започне да се чувства несигурен относно статуса си или директно отхвърлен. Нещо като да е майонезата върху филията, която филия е паднала върху повръщаното от кучето. Това действа като някакъв психологически trigger на всеки мъж и тогава той ни запознава с Чудовището в себе си. Hello, Alien! Wait a sec, I need to call Sigourney.

Ако си представите ситуацията като диаграма, тук е моментът, когато лявата стрелка води до правоъгълник Exit, а дясната – до неонов надпис Pussyness & Cuntity. Тука Чудовището седи и се чуди: Да се издигна ли над нещата, да бъда ли един Александър Велики in reverse и да направя един достоен exit от диалога, ситуацията, сградата? Или да й покажа аз на тази кучка кой тук е бабаитът, кой тук е тарикатът, кой тук е най-вървежният.

По официални данни на агенция за социологически проучвания Фламинго Рисърч, 90% от милите мъже хващат the long whining road of Pussyiness & Cuntity, опитвайки се да принизят, обидят, ухапят, унижат по някакъв нелеп начин, въобразявайки си, че така те се издигат над ситуацията, жената, истината. Че така те са по-мъже. Най-голямата заблуда в този живот на мъжете е, че те са мъже като се правят на мъже. Това, който го разбрал – разбрал.

Belittle е един много хубав глагол. Да омаловажиш нещо, да го обезстойностиш на думи. И чудовището това се опитва да направи. Но, колкото повече се опитваш да омаловажиш, да обидиш, да унизиш, толкова повече ти самият ставаш малката Алиса във все по-огромната къща на собствената си палячовщина. И тогава си майонезата върху филията, паднала върху повръщаното от кучето, което домашната помощница е събрала в стар вестник и е положила изтънчено върху обелките от пъпеш. In the bin.

Няма нищо по-сексапилно от емоционалната щедрост, от това да си душевно ларж. Бъдете Александър Велики. Изреченията ви са скъпи и не трябва да се пилеят. Вземете си наметалото, а после с уверена крачка тръгнете към външната врата. Когато един император си тръгва, всяка страда – всяка императрица, куртизанка и средна обитателка на Студентски град. Но, когато един шут остава, си тръгват всички. А после мъдри мъже пишат неща като:

“Only insecure boys will belittle a woman. The greatest way to man-up is to empower women”.