Разговор между божества 4

– Този не е зле облечен като за местен.
– Tова е сервитьор, който ми каза, че би ми правил чудеса. Умряхме да се смеем.
– Приятелю, доволна съм от нивото на заведенията, които посещаваш. Ако и нормалните Тhai мъже на улицата бяха облечени така, тази държава щеше да просперира, а shemale бизнесът щеше да цъфти още повече. Поне каза ли си цената любовникът? Според мен не повече от 500 baht.
– Тhai мъжете не са кой знае какво, но при жените положението е все едно си на Уимбълдън и опитваш да гледаш 4 мача на двойки едновременно. “I make you happy” вероятно са първите думи на Ева в Рая. Снощи, като ходих към тоалетните, група агресивни жени започна да ме щипе по зърната и задника, а накрая една ме и ритна. От друга маса някакви рожденнички ми пращаха питиета и накрая ми донесоха храна.
– Гладни жени, какво да се прави. Ти говориш като току що пристигнал в Тайланд за пръв път.
– Тук всеки път е за пръв път!

House of Cards

Изпитвам силно желание да се самоцитирам, за да не забравя какви неща излизат от клавиатурата ми понякога и защо: Къщата от карти, която си си построил, е въпрос на дърпане на една покривка.

Така. Сега мисля да посветя този пост на топ цитати от филми – такива, които аз смятам, че си заслужават времето ми/ви. Ако искате да добавите нещо, което вие сте харесали и ви е впечатлило, you are more than welcome, но има само едно условие: не ми губете времето – моето и това на аудиторията, с глупости. Мерси.

And here we go:

“A great man once said, everything is about sex. Except sex. Sex is about power.” — House of Cards

“There are two kinds of pain. The sort of pain that makes you strong, or useless pain. The sort of pain that’s only suffering. I have no patience for useless things.” — House of Cards

“Such a waste of talent. He chose money over power. In this town, a mistake nearly everyone makes. Money is the Mc-mansion in Sarasota that starts falling apart after 10 years. Power is the old stone building that stands for centuries. I cannot respect someone who doesn’t see the difference.” — House of Cards

“You can’t purchase loyalty. Not the sort I have in mind. If you want to earn my loyalty then you have to offer yours in return. And if we can agree to that – well, you’re a man with imagination.” — House of Cards

“A half-read book is a half-finished love affair” — Cloud Atlas

“The weak are meat the strong do eat.” – Cloud Atlas

“Unlimited power in the hands of limited people always leads to cruelty.” – Cloud Atlas

“All boundaries are conventions, waiting to be transcended. One may transcend any convention if only one can first conceive of doing so.” — Cloud Atlas

“Wars are never cured, they just go into remission for a few years.” — Cloud Atlas

“Power, time, gravity, love. The forces that really kick ass are all invisible.” — Cloud Atlas

 

Инкасирах загуба

Инкасирах загуба вчера. Инвестирах време в twitter да прочета накакъв туит и загубих нула цяло и пет секунди от времето си. Някой ще каже “Е, какво толкова, няколко секунди”. Ами да, няколко секунди. Върнете ми ги обратно.

Всички ние инкасираме някакви загуби непрекъснато, но не го осмисляме, защото крехкото ни съзнание, горкото то, предпочита да се заблуди, че действията ни и инвестицията на лично време са донесли някаква печалба, опит, житейска полезност. Да, ама не. Има хора, ситуации, туитове, емоции, които са си чиста загуба. Един голям минус в ексел спредшийта. И е много контра-продуктивно да гледаме на тях по друг начин. Трябва просто да влезем в МПС-то си, да врътнем ключа, а после с 200 покрай тях.

Как?

Сега ще ви обясня защо аз съм толкова щастлива с живота си в момента и всичко, което ми се случва. Защото не правя компромиси със себе си. Затова. Защото се обграждам само с хора, които има какво да ми дадат и на които аз има какво да дам; хора, които вадят най-доброто от мен и на които аз действам по същия начин; хора, които не ти дават крила, а самите те са и крилата, и Редбула, и Ролсройс двигателят. Имам точно същия атитюд към нещата, с които се занимавам, хобитата си, избора на местата за почивка, филмите, книгите, ботушите за езда.

Егоизмът е много хубав психологически феномен. Аз моя съм го обучила да ме предпазва от това да стана средностатистическа жителка на планетата тип: Собрание в устата, Вог в чантата, снимки на сметки от Бедрум в телефона. Важно е да си егоист. Важно е центърът на вселената да си самият ти за себе си. И само, когато решиш да допуснеш някой в живота си, някой друг, който си разпознал като свръхраса, можеш да изместиш центъра, можеш да направиш този някой важен, значим. Защото той ще бъде точно толкова важен и значим, колкото си ти. Но не повече. Балансът в природата изисква да не го правиш да бъде повече, иначе собствената ти значимост се размива и ти ставаш никой. Или поне не някой, който може да управлява света.

И все пак да ви кажа и кой е туитът, заради който загубих нула цяло и пет секунди време:
“Време беше”.

Ами време е. Време е да спрете да инкасирате загуби.

How Eden Flamingo sees art

Ренесанс – една жена се усмихва за около 900 милиона долара.

Барок – Джизъс Крайст! Буквално. В идеята зад всяка картина. Тук-там отрязана глава и малко тлъсти голи жени.

Неокласицизъм – Фейсбукът на 18-19 век. Липсват плочките за баня като фон. Срамота.

Романтизъм – Залези, кораби, цветенца. Love is in the air and surprise, surprise, it’s not paid for.

Реализъм – Love is paid for but no one can afford it, се обажда работническата класа от всяка картина.

Импресионизъм – Катерица-рунтавелка стъпила в боите и направила дефиле по платното. После Моне и Писаро минали да дооправят петната.

Пост-импресионизъм – Опа, появиха се ябълките, но бяха засенчени от едни окапали слънчогледи и небе на черти.

Експресионизъм – детска радост, шарени бонбонки, Haribo macht kinder froh und erwachsene ebenso.

Кубизъм – квадратни ташаци.

Сюрреализъм – тигър в полет, слон с копита, лула, която не е лула. Добри дилъри, е изводът.

Абстракционизъм – Ха, разлях си лаковете върху платното.

Минимализъм – Да имате малко червен тапет? Добре, ще го правим картина.

Пърформанс арт – на някой му е писнало да ака сам вкъщи и решава да го прави в галерия пред хора.

Нещо да съм пропуснала?

Glengarry Glen Ross

Това влиза директно в Топ 10 на мотивационните монолози. Класика.

– What’s your name?
– Fuck you! is my name. Cos you drove a Hyundai to get here tonight, I drove an 80,000 BMW, that’s my name.

Нова секта: Barekov is God

Освен четирите парламентарно представени, още 9 партии минават 1%-ната бариера. Какво значи това? Ако партия получи над 1% от гласовете, значи че аз, ти и всички данъкоплатци ще плащат по 12 лева за всеки глас, който съответната партия е получила. За коалициите от партии изискването е да са получили 4%, за да получат субсидия.

Дами и господа, искам да ви уведомя, че тази година ще издържаме 10 партии. Това е хубаво, защото аз нямам възможност да си имам любовници, но сега ще си имам 10. За сравнение, след вота през 2009 г. сме издържали само 8. Това е било голяма срамота, защото всеки знае, че добрите хареми са поне двуцифрени.

Далаверата със субсидиите на мен ми харесва обаче, схемата е добра, искам и аз участие. Затова реших: ще си правя партия. Barekov is God мисля да се казва. Смятам, че ще запълня пазарна ниша, защото не се сещам да има секта в парламента. Не че ще стигнем до парламент, но защо пък да няма 6 милиона балъци, които да ми плащат годишно 700,000 лева. И това минимум. Защото 1% носи около 700,000. Ако взема 2%, виждате, сами можете да си калкулирате – 1,400,000 лева. Мисля да ставам милионерка. А вашите следобедни планове какви са?

Projection

Поглеждам часовника си. 3 минути до срещата. 3 минути, ако не получа мини-инфаркт след 2. Не знам дали се сещате за онази топка в корема, която може да ти причини само мъж, който има потенциала да причинява какво ли не. Среща с такъв мъж е като най-якото влакче на ужасите, като най-бързата пистова обиколка, най-сладката тухла, която ти е падала на главата.

И ето ме, пристигам на срещата, но под привидно увереното, направо да си го кажем арогантно поведение, точно в този момент аз съм едно малко момиченце и сърцето ми ще се пръсне от вълнение. Вървя към него, усмихвам се и знам, че ме делят още 10 крачки от най-хубавите устни. Устни, които ще целуна, но не днес. 

Това е описание на една моя среща в бъдещето. Такива срещи, такива мъже и такива моменти са рядкост. Затова е много важно да можеш да се насладиш, когато ти се случват, но да се насладиш напълно и изцяло. Не в ретроспекция. Не, когато всичко е вече отминало. Важно е да изживееш мига в цялата му възможна продължителност. Докато се случва. А аз съм даже едно ниво по-напред – аз се наслаждавам в проекция.

Mystery 2

Имало един крал, имало един принц и имало и един просяк. Кралят някога бил принц, принцът някога се правел на просяк, а просякът винаги си е бил просяк. Има мъже, които са просяци, такива ще бъдат и такива ще си останат – винаги ще просят за женско внимание, винаги ще просят животът да им даде повече. Но понякога, само понякога в едно тяхно изречение или един параграф, тези мъже са крале.

Mистерия, която не мога да разгадая.

Ексклузивно със Соломон Паси

Г-н Паси, как ще овладеете бурята в чашата вода? На какво залага НДСВ в програмата си?

От влизането ни в НАТО и ЕС, т.е. от 01.01.2007 г., България няма лидери, дали нова стратегическа национална идея. Ние предлагаме цял комплект.

Приоритет е членство в ОИСР – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – акумулаторът на най-добрите световни практики от всяка невоенна сфера на живота.

Следва профилиране на България в икономическите и външни политики на ЕС. Тук потенциалът е огромен и почти на 100% неизползван.

Един прост пример:

Общото зарядно GSM устройство, което ние с Гергана и екипът ни прокарахме в Европейската комисия, създаде чудесни позиции на България поне в 3 важни сфери: еко-дизайн, стандартизация, климатични действия. За съжаление, правителството не се възползва от нито една от тези бързи писти за изстрелване!

Профилиране в НАТО също е належащо. Може да е авиация, разузнаване, военна медицина или кибер-отбрана: всяка от тези области ще има добавена стойност за развитие на научно-техническия ни потенциал. Но сега, уви, България се лута между общия работник и универсалния боец!

Външната ни политика от доста време е самоцелна и откъсната от икономиката, науката и технологичния напредък. Няма приоритети нито в отношенията ни със САЩ, нито със съюзниците или съседите ни. С други думи, по двустранна линия ежедневно инкасираме пропуснати ползи.

Оптимизиране на ефекта от членството в ОИСР, ЕС и НАТО със специален фокус в развитието на националната наука и образование: това го можем.

И накрая, нещото, с което бих започнал: спешно приемане на демографска стратегия! Докато положението все още е поправимо!

Хората се отегчиха от популизъм, излязоха на улиците и започнаха да се палят…

Популизмът е онова, което винаги съм отхвърлял. Непопулярните каузи са моята сила, слабост и страст. Сегашната ми е за трети български астронавт. А теоретичната непригодност на популизма да управлява е доказана в статията ми за е-демокрация в сайта на Атлантическия клуб. Популизмът беше основният инструмент на г-н Борисов и неслучайно основната му парламентарна подкрепа дойде от Атака, с които бяха в тандем.

Какво според Вас е реалното решение за проблема с монополистите – Топлофикация, ЕРП-та?

Приватизацията на ЕРП-тата през 2004 г. предвиждаше продължения, които никога не се случиха, включително следприватизационен контрол. Затова сме стигнали дотук. Демонополизацията е възможна и сега: има десетки начини как да се случи. Затова искаме най-добрите практики от ЕС или ОИСР да бъдат приложени у нас.

Кои са трите основни предизвикателства пред бъдещия парламент?

Ще се огранича до две: работни места и инвестиции. Аз съм дългогодишен работодател и член на Борда на Американската търговска камара у нас. Познавам проблемите на бизнеса отвътре. Знам и много от решенията им: либерална рамка, гарантираща свобода на конкуренцията, и ПРЕДСКАЗУЕМОСТ. Ако има един главен порок в политиката на г-н Борисов, макар че те са повече, това е пълната му непредсказуемост, плашеща и пъдеща бизнеса.

Как щяхте да се справите с предизвикателствата, ако Вие бяхте премиер?

Като министър-председател, аз не бих управлявал България. Аз ще я реформирам, за да може България да направлява и бъдещето на ЕС.

Моето виждане е, че до момента силата на левицата е в постоянството и стабилността й, докато десницата е въртележка, на която се качват различни партии да се повозят. Вие как виждате нещата?

БСП в опозиция е с риторика между лява и популистка. БСП на власт (2005-2009 г.) е с дясно управление.

Риториката на г-н Борисов е трудна за определяне, защото сама си противоречи, но действията му са точно като думите на БСП в опозиция: между леви и популистки. Това уби българския бизнес през 2009-2013 г.

Аз съм (дано да греша!) единственият член на Първия КС на СДС от 1989 г., който през 2013 г. е на изборната арена. В нашата група думите просто отговарят на действията ни. И още нещо важно, което ни отличава от БСП и ГЕРБ: независимо дали сме в управление или в опозиция, политиките ни са в пълна последователност и хармония.

Социологическите проучвания показват, че НДСВ в коалиция с Касим Дал нямат шанс да прескочат 4-процентовата бариера. Субсидиите ли са основният мотив, заради който НДСВ не слиза от политическата сцена?

Социолозите от 2001 г. насам системно са подценявали НДСВ. Те няма как да уловят и потенциала на НПСД в Турция. Имаме и шансове, и планове. Бюлетина #6 НДСВ+НПСД е перспективен проект, който смятаме да развиваме, независимо от изхода на изборите, както и идеите ни от 1989 г. насам.

Впрочем, последните социологични изследвания вече показват чисто нова картина, но ще отложа тази дискусия за след изборите!

Не мислите ли, че е дошло вече време за партийно инженерство – време, в което Вие да изградите свой политически проект и да поемете лидерството?

Възлагам надежди на коалицията НДСВ+НПСД и смятам да я надградим с целия международен потенциал, който натрупахме през годините.

Вие оставате лоялен на НДСВ, но все пак не идва ли един момент, в който трябва да има политическо осъзнаване, че избирателите асоциират НДСВ със Симеон Втори и чувството за “800 дни” политическо подхлъзване? Ако искате гласове и реален шанс за управление, не е ли логично НДСВ да се разформирова, а Вие лично да търсите нови съюзници чрез нова политическа формация, както направи Миглена Кунева?

По всеобща оценка правителството на Симеон е било най-доброто от всички 10 редовни правителства, управлявали България след 1990 г., и единственото след Освобождението, постигнало два национални идеала: НАТО и ЕС.

Знам, че в политиката не може да се лежи на стари лаври, а трябва да се формулират нови мечти и те да се реализират. Но предателството към отбора е тъжна политическа карма, която не бих си причинил! Ако не успея да убедя собствения си отбор в правотата на идеите си и ако той не ме последва, как ще убедя другиго да ме последва!

Наричат ви “Дипломат Номер 1″. Вие как наричате себе си?

Избягвам да се самоопределям. От математиката знам, че това е невъзможно. А би било и нова спирачка за развитието ми.

Нека в последния въпрос оставим политика Соломон Паси и попитаме мъжа и бащата Соломон: Кой е най-ценният житейски урок, който бихте дали на децата си?

Да не правят на света онова, което не искат светът да им причини. Но да го променят. Да държат на семейството си. И мнооого да учат.

Supaporn

Седя сред контраста, ровя с пръчка черния пясък, гледам прозрачната синя вода и ме обзема някаква невероятна тъга. Как се озовах тук? Защо?

Който смята, че в този живот съществува нещо като “другата половинка”, “мъжът на живота ми” или “жената на живота ми” е един от тези идеалисти, които вярват, че supaporn е вид порно. Ами не, “другата половинка” няма как да е маркетинг асистентката в офиса или съседът от петия етаж. Не, това просто е наличното обкръжение. Наличното обкръжение, с което избираш да си внушиш, че Съдбата те е срещнала, Матрицата ти е предопределила, а Джизъс е умрял за вас двамата. Алелуя.

Има една дума. Казва се Раздяла. Или Развод, в завивисмост от юридическия ти статут. Добре, че на някой му е хрумнал този концепт, за да индикира, че Ин и Ян са сродни души, докато Ин не наебе Дзън, а Ян не си признае, че това й е третият Ин по ред на номерата. Толкова за сродните души. Няма такива. Има хора, с които прекарваш някаква щастлива част от живота си. И само от вас двамата зависи дали това ще са 2 или 20 години.

Всъщност това, което искам да ви питам е дали мислите, че фамилия Армстронг ще ми отива. И ще мога ли, ще искам ли да я нося поне в следващите 20 години.