Toxic

“Само въздухът около теб ми е достатъчен”. Не знам кой го е казал това, но е пропуснал да забележи знака за токсичност.

За подаръците

Идва Коледа, Нова Година… и на мен започва да ми мирише на сняг и Бърбъри. Някаква еуфория вътрешна започва да ме обзема и да се сещам какво е да си някъде на топло, сред любими хора и елха, украсена с много хубави играчки. Важно е играчките да са от лъскавите, а не матирани, за да може да ги ползваш като огледало. Мисля, че Блуфен ще се съгласи с мен. Хубаво е да има огледала навсякъде. Пряко, преносно, всякак. Огледалата са важни в този живот. И както си седя в еуфория от предстоящата Коледа изведнъж настава паниката. Какво ще подарявам?! Аз лично нямам особена паника тази година, защото съм без гадже в момента, но с гадже винаги започват моите големи притеснения дали ще му взема подаръци, които ще му харесат. В този ред на мисли, колкото и да е весел и щастлив празник, Коледа също е и празник на нереалистичните очаквания и разочарованията от получените подаръци.

Като бях на 4, гледах много Формула 1 с баща ми и много исках Дядо Мраз да ми донесе един истински болид на Ферари. Много исках. Като ме питаха учителките в детската градина какво искам, защото щели да кажат на Дядо Мраз, аз им дадох изрични инструкции: искам състезателна кола, голяма, червена, като тази по телевизията. Точно това ми бяха думите. Още си спомням как учителката мигаше и не можеше да разбере защо не искам кукла. Два пъти ме пита дали наистина искам кола. И о, какво разочарование. Вадят учителките от чувала на Дядо Мраз (той си го беше оставил в детската градина) и раздават подаръците. Чувам “И ето го подаръкът на малката Идън”. Та-дааа… Дават ми кутия. Ама чакайте малко, къде е моята голяма, състезателна, червена кола? Не, кутия. Отварям, гледам: кола – пластмасова, жълта. Не знам дали ревах. Мисля, че не, защото още тогава знаех, че няма Дядо Мраз и още тогава ми беше ясно по някакъв начин, че учителката просто не е схванала как да обясни на майка ми и баща ми какво да ми купят. Поне цвета да беше запомнила. Червен. Ферари червен.

И тук идва и същината на темата и това, за което ми се говори, направо ми се налива акъл и ми се менторства по този въпрос. Кое е по-добре: никакъв подарък или скапан подарък?

Жестът бил важен. Ами не, не е. По-добре никакъв жест, отколкото скапан жест. Ако се замислите и се опитате да усетите фразата “Жестът е важен”… От самата тъга в това изречение ти става ясно, че е измислено от някой тъжен човек, който е бил разочарован от подаръка си. Жестът е важен, когато се чукаме, там всички жестове са важни. Жестът е важен, когато прощаваме, защото трябва да сме високи и щедри. Но жестът никога няма да е важен, ако жестът, който са ти направили, те кара да се чувстваш разочарован по някакъв начин.

E, лейдис енд джентс, кое е по-добре: никакъв подарък или разочароващ подарък?

Сенека, бейби.

Има едни мъже, които са чели много, даже прекалено много книги. Това им е дало някакво илюзорно чувство за ерудизъм и те много обичат да блеснат в разговор, като те замерват с някакви цитати. Ако случайно започнеш да ги замерваш обратно, те се изненадват и се въодушевяват още повече, сигурно и еректират от кеф. Но аз имам новина за тези мъже. Такива псевдо-интелектуалци са обикновено герои, на които техните велики, тежки класици обръщат внимание в страница, страница и половина. Ако изобщо им обърнат внимание. Извън книгите животът им е точно същият: жените им обръщат внимание колкото страница, страница и половина. Ако им обърнат. А после ходят и убиват от секс реални ерудити в рамките на 2-3 тома.

Искам да оставя тези мъже с още една мисъл: 
Най-ценното нещо, което можеш да дадеш на един човек е личното ти време. 
Искам да си го спомняте това всеки път, когато жена е отказала да ви отдели и една минута.

A.В.Торът:

Автентичната путка 

Ню Жорк Таймс

Предметът на настоящото проучване, Автентичната Путка (моля, слагайте главни букви) е нещо наистина рядко срещано, вълнуващо и скъпоценно – нещо като бяла лястовица сред врани или пък като Светия Граал (моля, слагайте главни букви), още повече че според един съвременен автор и самият Свети Граал не е нищо повече от Автентична Путка.

Автентичната Путка (АП), това е целта в живота на всеки Истински Хуй* , и когато пътищата на тези два екзотични субекта се пресекат, обикновено получаваме онова, което в научните кръгове обозначават като “Перфектния Секс” ( в квадратите на простолюдието същото е известно като “Вернешка Йебън”). Тоест, получават те, ние нямаме много общо с ни едно от двете събираеми в това уравнение на хоризонталната алгебра.

След така изяснената – поне на пръв поглед – ситуация, възниква въпросът що е то АП, има ли тя пичва у нас, как се разполага във времето и пространството и как може да бъде различена измежду хилядите, ако не и милиони путки от друга номенклатура, тоест Неавтентични или не с такава степен на автентичност, че да заслужат венестото внимание на Истинския Хуй.

Въпросът за АП възниква в дълбока древност, както можем да видим от статуетки, подобни на Вилендорфската Венера, култовете към Богинята-Путка в Мала Азия и личните бележки на китайската императрица Су Тиен, използвани по-късно в Цитатите на Великия Кормчия** , според които “Голямата путка не е голяма путка : малката путка е голяма путка !”. Как можем да правим разлика между двете, тогава, и доколко размерът изобщо има значение в дългите езотерични търсения, които в крайна сметка могат да доведат упорития изследовател до ареала на АП ?
Тънката уловка е, че една АП може да бъде идентифицирана, локализирана и възжелавана, дори да не сте Истински Хуй, но тогава шансовете Ви да я уплътните клонят към алгебрично отрицателни величини с висока стойност. Все пак, хилядолетните кръстосани и на принципа на произволно включване експерименти са дали някои насоки, които един прохождащ в тази деликатна материя успешно може да използва и да се надява на положителен резултат в личните си търсения.
Младият вагинолог трябва да запомни : АП винаги съчетава наглед несъвместими неща – девичи поглед и курвенски черти (или обратното), лунички и акне, крака, дълги като доживотна присъда и бюст, недвусмислен като чифт цици … Фигурата й е забележителна, в смисъл, забелязва се отдалече и провокира неопитните изследователи към ненаучни коментари от типа “ Ебаси путката!” и др. подобни.

АП не се води по модата, защото, каквото и да облече, то й стои добре. Тя дори не носи много аксесоари, просто защото всеки допълнителен нюанс в изгледа би накърнил красотата й (освен това вие така или иначе не обръщате внимание на облеклото и дрънкулките, в общия случай). Обикновено е руса или червенокоса, но почти винаги е брюнетка. Шири се мнението, че колкото по-светли са косите на една жена, толкова повече тя се приближава до Автентичната Путка. Както повечето мъжки мнения, и то е крайно погрешно – Автентичната Путка не е просто вагина или цвят на косата, точно както Истинския Хуй не е сантиметри и мирис на риба. АП е състояние на духа и тялото – ЖЕНСТВЕНОСТТА с главни букви, болдната и подчертана. Тя излъчва … абе не е ясно какво излъчва, но ефектът му е очеваден. За мъжа АП е същество, което ти се иска едновременно да гушнеш като коте и да клецондриш до пълно обезводняване; жената, за която би се оженил на първа среща и би мразил с проникновение и страст през целия остатък на живота си, без да намери сили да я напусне; жената, която почти винаги си има име и нерядко то е красиво, но ако не я видиш повече, запомняш като ЖЕНАТА с главни букви, болдната и подчертана.

В резюме, АП е ненадейният смисъл в съществуването ви, дори да имате допирни точки с Истинския Хуй само по отношение на гъстотата на космената покривка. АП – стига да я срещнете и по неведомата женска логика да ви обърне внимание, е онова, за което си струва да се живее : всичко останало е загуба на пари, време и семе.

Дефиницията на АП обаче е комплексна ( да не говорим, че практически е непостижима), и тъй като положителният метод на определение се натъква на известни трудности, що се касае до състояния ( а отгоре на всичко путкостта на една Автентична Путка е строго субективен въпрос, дори този за автентичността й да е вън от съмнение), нека изброим някои жени от Индекса на Хуан Джакомо ди Сифреди, които под никакъв предлог не бива да бъдат обърквани с Нея ( не, и пиян не може !).

1) Тъпа путка

За съжаление на истинските и недотам истински Х., това е огромният процент. Тъпата путка е до голяма степен вагина, без други екстри и следователно, както посочва Сифреди в анонимния си труд от 1983г., “без особена индивидуалност, мама им дейба”. Тя се води по модата, вместо да накара модата да се води по нея – и ако изглежда блестящо, това се дължи на златните апликации по облеклото. Тя знае наизуст колонките на жълтите списания, четиринайсетте най-добри начина за епилация и личния телефон на най-евтините пластични хирурзи на Балканите, както и броя на чуждите любовници, но отдавна е изгубила представа за своите. Тя не само слуша чалга, но – Господи, помилуй!- дори пее (или поне припява) чалга … Това, което при АП е силиций и чар, при Тъпата путка е силикон и парфюм. Или дори сЕликон и пЪрфюм. Далеч от такива.

2) Претенциозна тъпа путка (ПТП)

Това е по-лошият вариант на първи подвид по класификацията на Еблингер. Тази жена/путка просто отказва да се примири с очевидния факт, че е природно тъпа, и с характерната за природно тъпите жени/путки упоритост започва да се “убразова”. Въпреки че е на около 25 години, проучванията показват, че има поне две висши образования, а полеви наблюдения сочат, че може да бъде забелязана много често на театър, опера, балет, поетични рецитали, пърформанси и всякакви такива интелектуални чекии; чете непрекъснато, без сама да разбира какво, и в разговор винаги се крие зад имена – Пруст, Стайнбек, Финчър, Фингър, Достоевски, Кончаловски, Майноловски… Всичко това е много положително, само дето тя продължава да смята, че Мохамед и Архимед са братовчеди, и рано или късно нещата излизат от контрол. Иначе поне е забавна. Конфузно забавна, като ПТП без жертви. В резюме – далеч от такива.

3) Умна путка

Така нареченият Vulvo Sapiens, когото много заблудени теоретици приемат като Автентична Путка, смесвайки лустрото на цивилизацията, лицемерието и политиката на полово равноправие с основния белег на АП, а именно ЖЕНСТВЕНОСТТА с главни букви, болдната и подчертана. Споменатите съвременни реалности са издигнали Умната путка до мечтани ( тоест мъжки) висини, но това не я прави щастлива. Де факто нищо не я прави щастлива, защото си е мислела, че издигането до тези мечтани висини ще й даде удовлетворение, но не се е получило съвсем така. Дълбоко – или не толкова дълбоко под споменатото лустро клокочи вулкан на незадоволеност – по всички параграфи и от всякакъв характер, както правилно отбелязва д-р. Ервин фон Замлатен в студията си от 1999г.

Почти винаги феминистка, Умната путка насила се отказва от стария и изпитан начин да използва мъжете за свои цели, противопоставяйки ги един на друг, и като резултат ги противопоставя на себе си ***. Незадоволеността й я прави арогантна (не непременно нахална), което дава основание да твърдим, че има толкова общо с Автентичната Путка, колкото последната с Истинския Хуй. Но пък има властови амбиции за четирима фюрери, и е готова да премине през огън, вода, Полша и легла, за да постигне своето.

Положителното при нея е, че може да ви научи на хиляди неща ( все пак предимно извън спалнята). Главният минус – че ще ви накара да се чувствате стократно пре … цакани, задето сте избрали точно нея за учителка.
С две думи – далеч от такива.

4) Дремително влагалище

Позната и под разговорното определение “путка заспала”, тази жена/вагина чака с десетилетия някой да случи емоционалния й живот ( понякога изобщо живота й), вместо да се запретне сама да си го случи (има се предвид без вибратор). Свойствено за нея е да се усеща прекалено късно след дългото чакане на Принца, да изпада в кризи на необуздан разврат или да прави грешка след грешка ( винаги се минава през този етап, колкото по-късно, толкова по-болезнено), поради което и сестри Ото и Вилхелм Кушлеви привеждат в свое проучване текста на известната силезийска народна песен :

Не ми било Принцът, мила моя мутерле,
Принцът, йощ Чаровния,
Най ми било Курът, мила моя мутерле,
Курът, йощ Четвъртития …

Далеч от такива, съветват те, освен ако не сте аристократ или ако нямате полов орган с Г-образно напречно сечение.

5) Зодиакална путка – Horoscopus Perambulatus

Зодиакалната путка, както постулира и известният астролог Апостол Апостолов, а.к.а. Зодиакалния Маркетингов уй ( моля, спазвайте малката буква), е много досаден вид. Тя е праправнучка на тримата влъхви (заедно), любител-астроном и почти професионален астролог ( вземала е онлайн-уроци от самия Зодиакален Маркетингов уй !!), и смята, че може да обясни всичко с волята на небето, Юпитер в трети том или диарията на Маниту, в зависимост от това на каква вълна е в момента. Ако Зодиакалната путка намира гадаенето с карти Таро за несериозно, просто изчакайте и й припомнете този факт след три месеца, по възможност със свидетели и видеозаписи.

Единственото положително при Зодиакалната путка е, че вари много хубаво кафе. Неизвестно защо не мие чашките, но това може да е от асцендента й. Въпреки че знае почти всичко достъпно за всякакви хороскопи, – мантии и зодиаци, приятелят/съпругът й винаги е от зодия , изначално несъвместима с нейната. Ако я попитате, това е то Съдбата …

Далеч от такива, освен ако не сте Скорпион, а по китайските – Змия, или самият вие не сте запален по бабини халдейщини.

Разбира се, скромният изследователски екип, трудил се над настоящата студия, може да добави още седемдесет вида и подвида путки, но ще се задоволим да отбележим само, че според последни изследвания – в съзвучие с непредсказуемата женска природа, АП проявява тенденция в статистически значим брой случай да се оказва това, което не е.

Казано с други думи, тя може наглед да е 1), 2), 3), понякога 4) или дори 5), но с оглед Автентичността й в един определен момент това остава без значение. Автентична, тоест, екипът счита онази путка, която може да причини у субекта на изследване симптомите, изложени в частта, напътстваща младия вагинолог – тоест да направи и от един потен мишок Истински Хуй, като за осветляване на въпроса са нужни допълнителни практически изследвания. Молим доброволките да звънят на тел.ХХХХХХХХХХХ, ако дава заето – ХХХХХХХХХХХХ

Благодарности:

Всеки, на когото горното изследване се струва напълно безсмислено и заключенията на авторите – безпочвени и изсмукани от пръстите, в момента се радва на тяхното презрение.
На останалите КАТАФРАКТУС**** искрено благодари за отделеното време и се надява да пробуди у тях стремеж към вагинална просвета и уважение към Автентичните Путки, които/каквото/колкото/където и да са те.
Специални благодарности на Теди Велинова, Ленчето от Околовръстното и Мая от седми Ж-клас.

* Познат в женските среди, незнайно защо, като “пълен гъз”
** Не ви ли звучи това много подобно на “Истинския Хуй” ??
*** Което всява у редица изследователи съмнения относно интелигентността й.
****Клинична Асоциация за Теоретични Анализи на Физикохимичните Реакции и Амбулаторни Кръстосани Тестове на Усещанията и Съзнанието.

аvtorat.com

 

Unknown yet author… Onche-bonche…:

“Не е лесно да си овчар. Винаги съм си мислел, че това е може би най-лесната професия на земята – пускаш овцете на поляната да рупат, а ти си дремеш под тополата на сянка. В real life обаче истината се оказа съвсем друга. 

Всички помним когато Боко каза на младите хора да стават овчари – било много доходоносно. Що блогове се изписаха по темата, що народ се изрежда да критикува Ръпона за това му изказване. Тази идея, възприета с насмешка от мен, се оказа заклещена дълбоко в подсъзнанието ми. Всички тук знаем колко е тежък живота на програмиста – особено ранните часове след обяд. Похапнал си, пийнал си бира – две, клепачите тежат. Сложния момент настъпва час-два след това, когато леката ерекция от кефа става болезнена. Ако не си се уредил да припомпваш секлецарката или някоя fuckable колежка трябва да му чупиш врата ръчно. В един такъв специален момент – онези няколко секунди, в когато имаш чувството че се източваш от петите, а душата ти се намира между много светове – ми просветна. Някак си за секудна нещо в главата ми се обърна и изведнъж осъзнах колко безмислен и напразен е живота ми. С избърсано достойнство и светнал поглед, излизайки от кенефа бях решил – ще ставам овчар. Приключил със всичко минало за седмица, изтеглил всичките си спестявания – почти 100к, аз се спуснах в приключението с главата напред. 

Като един истински инвеститор започнах с бизнес план. Сметките показваха, че моите 100к няма да стигнат за да имам голямо и елитно стадо. Взех решението да започна със среден клас овце, а за спорта да си взема няколко от елитни породи. Тия елитните не бяха първа младост, а аз понеже бях млад и наивен пренебрегнах съвета на дядо – „Със стари овце ново стадо не се прави“. Намерил подходящо място в планината аз ентусиазиран се впуснах в това приключение. В началото всичко беше прекрасно – хубави гледки в планината, мизирма на билки, цветя и овце, спокойствие и силна храна. С лаптоп в едната ръка и гегата в другата си изкарвах много добре. Проблем имах единствено с мобилния интернет – тия 2 GB свършваха много бързо и след 2-3 дни трябваше да се задоволявам с изповедите по разни сайтчета просто защото любимите ми сайтове не можеха да се зареждат с орязаната скорост. 

След няколко седмици забелязах, че елитните овце се делят от обикновените. На мен това не ми хареса – исках стадото ми да е единно и перфектно. Тия овчици обаче си бяха въобразили, че са нещо повече от останалите. Бечи беше наистина различна – рамбуйе – с лек розов отенък на вълната и дълги нокти на копитата. Изживяваше се като тартор на групата. Оба беше слабичка – романовска – с един празен поглед и големи претенции, тя похапваше само някои видове трева – тази която се среща най-рядко. Гана беше нелоша мерисноска, която обаче май си виреше носа малко повече, от колкото трябва. Мима също беше хубавко добиче – карнобатска – с черна глава и руси кичури – малко палава и непослушна. 

Истинските проблеми в стадото започнаха, когато дойде време за оплождането. Като съвестен стопанин закупих расов коч, който да направи най-хубавите агънца на моите овчици. Коча ентусиазиран обикаляше стадото и току душеше дали някоя не е разгонена да я опраши. С времето обаче забелязах как се върти най-вече около елитните. В началото ги качваше бавно и внимателно – изглежда не беше свикнал на толкова специални бройки. С времето обаче почна да ги мъндръса жестоко и почнах да се притеснявам за крехките телца на моите любимки. Коча почна да слабее. След толкова челастрене не му се ядеше нищо – мислеше само как пак да ги изклеца. Сериозно притеснен, че не обръща внимание на другите овце, аз взех още няколко коча. Сякаш магия им беше направена – и те се хвърляха само на елитното. Нещата тръгнаха надолу. Ветеринар установи, че заплодените ми овце са много малко. Успокоявах се, че поне тия специалните ще са хванали – след толкова материал излян в тях. Уви, по ирония на съдвата, явно всички те се оказаха ялови. Разочарован и решил да минимизира демиджа, аз разпродадох стадото за 10к. Четирите специални обаче никой не искаше да купи – някак си професионалните овчари отдалече разпонавха, че не стават за нищо освен за разтуха на кочовете в дългите зимни нощи. Наложи се да ги пусна в планините да се оправят сами – сърце не ми даде да ги дам на мангалите за по 50 лв. 

Аз – поумнял, помъдрял и очукан от живота – вече съм в голямото село и си търся спокойна и добре платена работа. Предложения?”

Пет лоши уискита

Мисля си, че две неща са много важни в този живот: да имаш бутилка уиски и да напиеш един мъж с нея. Някои мъже на петото уиски са като… нали се сещате за филма “Извънземното” и за онова грозното, зъбатото, злото, което излиза от едно друго грозно, зъбато и зло?

Not impressed

Има мъже, които стават за зимна приказка. А има и мъже, чийто център на тежестта са циците ти. Няма лошо. Само че при вторите, това откритие в живота им не ме впечатлява точно в този момент.

Бирата

Една жена винаги трябва да се намира на дистанция минимум метър от бутилка бира, а маникюрът й – на минимум 3 страници разстояние в меню.

Why am I here?

Възнамерявам да използвам edenflamingo.com, за да се изживявам като капацитет на тема качествен живот, ментор, говорителка на всички жени и, разбира се, за да споделям великите си мисли, които ще си въобрязявам, че някой е retweet-нал, защото съм важна.