Tram tickets

Винаги ме е било страх от дългите романи, дебелите книги и поредиците от томове. Затова не пиша такива. Засега. Ами ако инвестирам цялото това време и този роман, тази книга, този том не ми даде нищо? Ако ме ограби? Ако ми ограби времето, кой ще ми го върне? 

Като хората, които започват да разказват история до най-дребния детайл – от това с какво е била облечена контрольорката в трамвая през плахия пътник до прозореца вдясно, момиченцето с плитките, студентът с калъф за инструмент (най-вероятно цигулка). А накрая се окаже, че историята е за самотата на един трамваен билет, подухван от вятъра. Без финал. Ограбена. Върнете ми времето.

Дебелите книги не са страшни, хубави са, само когато градят света ти преди, по време и след самия финал. Като хората, които искаш до себе си. Не като трамвайните билети, подухвани от вятъра.

Donatella

Донатела знае как да илюстрира обърканите ви души, раздирани от позиви да цитирате Шекспир в оригинал, докато си бършете ръцете в покривката.EExnNpHXsAMMMlU EExnNpIXUAI8F0lEExnNpSWkAENKBwEExnNpLWwAY3bkL

Destination

Мъжете са пътешествия. Или дестинации. Едното или другото – никога двете.

Обожественият мъж е дестинация. Ти… ти си просто пътешествие. Обвито в  шикозно-обнадеждаваща семантика, а всъщност рутинният транспорт до мястото на събитието. Прекият път през поляната на временното самопогубване, но никога булевардът на славата. Ескалаторът до гейта и изхода към самолета, но никога самият полет.

Толкова много пътешествия, а толкова малко дестинации.

Your (hard) rock

Един мъж трябва да е теоята скала. Трябва да те кара да се чувстваш на топло и сигурно място. Трябва да знаеш, че каквото и да се случва, той ще е там. Безусловно. В момента, в който усетиш, че светът ти се клати, подът под краката ти потъва, той да е там с протегната ръка и да те спаси – от теб, от себе си, от света. А ако не е там? Сигурно има много определения за незначими хора.

Duty free

Има полети бизнес класа, има икономична класа, има нискотарифни полети, чартъри, но има и едни други, които дори не стигат до пистата, не излитат. Заклещени във фаза duty free. Пънат се да продават парфюмите там. Но на чиновниците по фрийшоповете обикновено им даряват усмивки от куртоазия. Казват им, че нищо не искат. Че само гледат. И в крайна сметка никой не си купува нищо от тях. Защото това, което те предлагат, не си заслужава погледа, пък какво остава да си вадиш портмонето.

Neanderthals

Това да не можеш да изразяваш различната си гледна точка по културен, елегантен начин, без да прибягваш до инсинуации, е диващина и единственото спасение са повече книги със ситуационен сюжет 16-18 век.

Floral

Ризите на цветя са като вратите, на които пише “Само за персонал” – не се влиза в тях.

Ако се появиш в риза на цветя, това не значи, че носиш букет.